03.11.1997година , на този ден съпругата ми ме дари с най - голямото щастие, възможно въобще на този свят. Роди се първото ни дете толкова чакано и толкова желано . А именно днешният 
На 02. 11. 1997 г. в 16.00 застъпих в дежурство , като дежурен по кораб. Това щеше да е последния ми наряд преди термина на жена ми .
Тогава нямаше мобилни телефони. След 1,30 когато като дежурен тряба да почивам . Се събудих от глъчка на кораба. В каютата ми влезе помощник дежурния и ми каза че жена ми е започнала да ражда. Разоражих се в дежурна стая и хукнах към портала където ме чакаше Москвича на тъста ми . По пътя до портала след мен хукнаха някакви кучета . Наведох се ужким да взема камък и двата крачола на панталона ми се разпраха . Взех Москвича качих жена ми и я закарах в родилното. След няколко часа вече бях баща . Роди се сина ми Иван Тодоров Гевреков . Тогава не знаех че бащинството не е раждането на детето ти . Бащинството е дълъг процес съпътстван с възходи и падения .