Днес дошла музата на малката Никол да си пише рубриката. Съдействах технически по някои проблеми с компютъра и изобщо не попитах за какво ще пише. Нейна си работа. После обаче тя ми сподели, че е писала за деня, в който си разменихме ролите - тя стана майката, а аз детето.
Харесвам „Смени жената“ и понякога и двете гледаме предаването. Лично за мен то е интересно само поради една причина – психологическа. Вадиш едни хора от зоната им на комфорт и ги мяташ в коренно противоположна посока. Влизат в обувките на другия.
Колкото и да е кратко времето на участниците в новата ситуация, има монтаж, следва се определен сценарий, в крайна сметка и двете страни са разтърсени по един или друг начин, преживяват чуждия живот през собствената си призма и ако имат късмет, вземат си поуките и правят промени за себе си, ако сметнат, че са важни за живота им в бъдеще. А поуки има и за зрителя с изкривено съзнание, който обича да бърка в човешките души и да знае кое и защо е причинило дадено поведение.
Та повиляни от това предаване, преди близо година на Никол й блесна идеята тя да се смени с приятелско дете. „Смени детето“ или „Смени майката“, заглавието няма значение.
Избрахме две двойки майка и дъщеря. Първия опит удари на камък, при втория майката беше съгласна, но детето не. Не можах да я подкупя дори и с обещанието, че ще й разрешавам да яде майонеза, както майка й не дава.
„Предпочитам да не ям майонеза, но да си остана с мама“, каза леко притеснено детето. Не съм убедена точно какви са й били страховете от мен, но…подозирам фюрерския ми характер. Кой знае колко ли се чудят моето дете как расте с такава майка като мен:)))
Те мина известно време, но червейчето човъркаше в дребната и тя накрая измисли ние двете помежду си да си разменим ролите. Доста се зарадвах и веднага приех. Сега да я видя как ще тича подире ми, ще прибира като разхвърлям, ще й отговарям и изобщо ще си правя каквото си искам.
Нямам никаква представа тя защо е била толкова вдъхновена, освен, че неистово желаеше да ми тегли някое и друго наказание.
От моя гледна точка аз много се провалих в тази си роля, защото много за малко излязох от ролята си на майка.
А като си намятах дрехите по земята, тя дори не ги забеляза. Нито направи забележка, нито ги прибра.
За метка на това стоя на компютъра с часове, нали аз така работя постоянно, значи така се прави.
Не пожела да плати сметки, а когато отидохме да пазаруваме пак аз носих тежката чанта…Само дето се сдърпахме сто пъти какво да се купи от магазина. Тя настояваше, че като майка трябва да вземе решението, а аз тъпо и упорито не я оставих да купи каквото й светне и после да я питам: „Като си майка, защо няма едно с едно как да се комбинира за готвене?“ Примерно. Може би ме беше страх да я оставя да пазарува масово и в несвяст наред ненужни неща…И аз да не се намеся...
А бе както вече казах, тотално се провалих. Но и тя май видя, че нещата не вървят в чуждите роли и прекратихме експеримента.
Пиша всичко това, защото не знам какво е разказала тя и според мен ще е интересно да събера двете гледни точки на едно място. Чак след като написах моето, видях и нейния текст.
Ето и нейната версия. Без редакторска намеса.
„1-ви съвет: Когато родителите ви се карат вие се успокойте и не се репчете, защото ще стане по-лошо.
Днес ще има един съвет, защото ще ви разкажа нещо.
Ние с моята майка се разменихме аз бях майка, а тя дъщеря. Аз не бях много зле, но мама беше по-зле от мен. Аз имах 3 точки, а мама 2 точки. Беше забавно и ако искате пробвайте.
До скоро!!!!!!!!!!!“
Кратко и ясно:)))))
И от мен също – пробвайте поне за ден да се размените с децата си. Може пък да научим какво не правим както трябва с тях, а те да видят, че на родителите не им е лесно само защото са големи. Дори и големите хора имат своите грижи.
Обичайте се, това е всичко!