Значи, имаме следната ситуация. Тя му се сваля. Ама видимо и непрестанно. Тези неща се усещат и от двете страни. Той не се дърпа. Само малко и то във варианта „Не смея да я закача пръв, защото тя живее с друг. Искам я, но тя е заета.“
А той е баровец. Или пък не е баровец. Въпрос на гледна точка и въприемане на света.
Както и да е. Тя напада новобранеца, а баровецът –небаровец продължава да си съществува паралелно и едвновременно.
Тя се … като разпрана с втората резерва. Минава малко врем, в което тя и новобранеца са прекарали заедно и тя изпада в истерия: „Ти си виновен, че заради теб не мога да спя, да се храня, не мога да дишам!“
Ако сте объркани в нишката, упреците не са към баровеца-небаровец, а към втората резерва, якия тъпкач.
Виж го ти, ще й разстройва живота и сънищата!
Натресла се в живота му, обсебила го, не напуска старата връзка, но и новата не дава.
Него никой не го пита как се чувства в тази ситуация – не е основният играч, влююбен е, но няма думата, или поне така си мисли. Винаги има думата. Но пази нейното щастие, спокойствие и благополучие. Съобразява се с нейните желания, време и сексуални мераци.
Баровецът–небаровец се усеща, и ако има наистна повече власт, ще ги попилее.
Но не това е основната нишка на тази история.
Няма да се връщем на темата дали жените знаят какво искат. Многократно съм се питала. Понякога отговорът е положителен, други пъти - отрицателен.
Мисля, честно обаче, че винаги знаят какво искат. Личнопризмено, не доказано с научни факти.
Тънкият момент е, че всеки, всякога, когато иска нещо и го постигне, трябва да има топки да го издържи.
Жени, мъже, все топки или г.., както е казал народът още. Сбъднатите желания понякога майката ни разкатават. Преди да ги поискаме, дали добре се познаваме, за да знаем, че бихме могли да се справим с тях в реалността, а не във фикцията?
Много искам да се махна от първия, ама не ми стиска. Защо тогава въртиш главата на втория? Защото и него искаш. В един момент идва времето за вземане на решения. Времето за избор.
И мъже има които постъпват по този начин. Удобно им е и с двете. Все някой от тримата накрая трябва да вземе решението. И то със сигурност няма да е угодно на всички.
Навремето една позната така беше с двама едновременно, те знаеха един за друг, дори често излизаха тримата. И докато я чакаха да реши с кого иска да бъде, крайното решение взе първият любим - отсвири я, намери си друга и тройката им приключи. А така желаната от двама мома се омъжи за втория. Бяха взели решението вместо нея.
Не е виновен отсрещният. Даже няма виновни. В този живот няма виновни за нищо. Изключваме назакателно-процесуалния смисъл на израза. Това е друга тема, но в ситуации като горепосочената може някой да реши да навреди на другия и тогава вината става наказуема.
В човешките отношения, които не прекрачват границата на себеизявлението като Бог, който, погрешно възприето, наказва и раздава правосъдие, виновни няма.
Взел съм решение, нося си последиците. Не мога да си нося последиците - ОСЪЗНАТО не виня никого.
И продължавам напред. Ако мога. Всъщност всички можем.