Как да успея да се видя с всички, на които обещах за днес? Как да им угодя, без да се разсърдят, да не вземат да спрат да ме харесват, утре да не спрат да ме търсят, да не загубя популярност…
Все сериозни екзистенциални въпроси на социалното животно. И са характерни за повечето от нас, особено в младите години, когато сме несигурни в себе си, комплексирани повече, неможещи да казваме „не“.
Можем .ли да лавираме така и да угодим на всички?
- Не можем.
- Няма смисъл.
- На околните всъщност… не им пука за нашите терзания.
В крайна сметка не сме вездесъщи, за да сме едновременно на много места, както понякога ни се иска. А и нищо не го налага. Нямаме нужда от одобрението на целия останала свят, така или наче няма да го получим. Невъзможно е.
Възможно е обаче да знаем кой за нас си струва, за да сме наистина с него, без да пренебрегваме себе си и още поне 100 души, които в някакъв момент са се сетили за нас и неистово настояват в този момент да бъдем с тях и само с тях.
Ще бъдем с кого поискаме, когато поискаме, дори даже някой път няма да бъдем с никого.
За съжаление проверката на времето показва, кои хора в живота ни са били еднодневки, колкото и да сме тръшкали за тях. Криза на израстването, дори и на глупостта и ли заглушаване на разума.
В същото време на тези хора изобщо не им е пукало за нас, колкото и да ни сее искало да е обратното. Четенето между редовете на поведенческите реакции на заобикалящите ни дават ясни е еднозначни сигнали кой става и кой не, за кого да се тръшкаме и кого да отминем с мълчание.
Може би не най-лошото, но не особено приятното е, че през цялото време го усещаме подсъзнателно, но си оставаме в тъпата ситуация - единият балък, а другият – прехласнат, заслепен идиот.
Може би най-хубавото от тези изживявания е ученето на уроци. Житейските шамари не убиват. Те освестват и водя до проглеждане. Научаване да не си губим времето с празни хора с мними емоции към нас. И да казваме „не“, когато е за собственото ни добро.
Който трябва, той ще остане в живота ни. И обратното – ние в неговия. Другото e напразни усилия на любовта.