- Задръж малко така, Тед ми звъни, май е къркан.
- Той ти звъни само когато е пиян.
Колко пъти трябва да се връщаме в една приключила връзка?
Колкото ни е слаб ангелът. И колкото ни е скалата на себеуважение. А може би любовта все още не си отишла?
Старите чувства, навикът, не е за пропускане и реакцията на околните, са чудесни причини да се връщаме към някого, с когото сме приключили отношения. Коя от страните първа го е пожелала, не е от такова значение. Значение има това, че продължава след официалния край.
Ако сте разкарали някого, надяваме се не е било поза, за да Ви обикнат още повече, защото сте ги накарали да страдат за Вас. Хуубаво да види той/тя, че без мен не може. Имало е дълбока причина или причини краят да бъде пожелан и осъществен. Паднало Ви е пердето. Времето му е дошло. Краят наистина е настъпил.
Ако са разкарали Вас - тогава болката е доста по-голяма: "Изпревари ме. Трябваше първо аз да го направя. Какво ще кажат приятелите, завистниците? Да ми теглят шута! Да не съм нищожество?!" А освен това може никога да не сте искали тази връзка да приключи и се чудите защо се стигна до това.
Червеите на съмнението, обидата и отмъщението, че и на срама, не дават мира. Накъде тогава се оказва, че историята още не свършила, завесата не е паднала.
Пак се чуваме по телефона, пак си пишем, пак се виждаме, пак правим секс. Свършило ли е, не е ли, кой знае. (Разбира се, има ситуации, когато наистина е свършило и едната от двете страни не иска и да чуе нищо за другата.)
Тръпката още е останала, примесена с горчивина, усещане за загуба, желание, самота, неувереност, нестабилност, депресия, навик, егоизъм , объркано възпитание, слаб характер, любов, която е по-силна от всяка причина за край.
В крайна сметка всеки има нужда от втори шанс. Дори и ние самите, не само другата страна.
Може пък да е само секс. А в това какво лошо има? Нещата наистина рано или късно ще свършат. Единият от двамата накрая ще се влюби в друг или ще му писне това положение.
В крайна сметка може пък да са необходими 2-3-5-10 шанса до отрезвяването и слагането на истинския край. Както сърцето го чувства. Разумът ще си свърши работата накрая. Това е сигурно. Той знае точно кога сме подлъгани от външни белези, страх от отритване или други заблуди или илюзорни очаквания. И накрая се произнася в наша полза. Трябва само да го чуем. В противен случай агонията може да е за цял живот.!