Здравейте , приятели!
Вчера си направихме чудесна разходка с кучетата. Следобед излязох с петте ни кучета в пояса и полето около селото , където живеем.
Беше последния слънчев ден и реших , че просто няма начин да пропусна този невероятен залез.
Тази разходка сред природата ми помогна да преосмисля много неща от живота, да усетя какво е да бъдеш тук и сега и да се наслаждаваш на прекрасната природа. Всяко вдишване на свеж въздух и поглед към безкрайната шир, ме караха да се усмихвам и да съм благодарна на Вселената за тези мигове.
С моите четириноги приятели доста се отдалечихме от селото ... може би 4-5 километра .
Както си вървяхме ,на земята видях да блести нещо. Доближих се и погледнах по-отблизо. Беше подкова! Взех я, поизтупах я от прахта и си я прибрах в джоба. Сетих се , че да намериш подкова е на късмет! С усмивка продължих напред.
Бягах с кучетата, правих снимки и неусетно стигнах до напречния пояс с дъбове. Там се спрях , прегърнах най-големия дъб и притихнах . Усетих енергията, която носеше и споделяше с мен.Сякаш станахме едно цяло.
Обичам енергията на тези вековни дървета.Винаги ме зареждат с положителна енергия , дават ми сила.
Кучешки лай ме изкара от тази малка медитация и се огледах да видя - къде е четириногата ми компания.
Бяха се разиграли. Видях че слънцето залязва и потеглихме на обратно към село.
Покрай нивата с царевица кучетата обградиха малка топка и започнаха да душат около нея. Когато се доближих , я видях от близо - беше таралеж !
Малка бодлива топка с душичка.
Може би търсеше храна преди да заспи зимен сън .
Оставихме го на спокойствие и засилихме крачката . Вече се стъмняваше и кучетата бяха изморени и жадни след прекрасната разходка .
Радвам се за това виртуално пространство , където мога да споделям най- добрите моменти от деня си.
