Hello to all of you 
It’s really an honor for me to be part of this group and to share with you in the following post – When was the last time I’ve tried something new and if it changed me! Hope that you’ll like it ! 😊
|When was the last time you tried something new? Did it change you?
I have to go back in time, the spring of 2017, and that was the period in which I had to choose what I would continue to study after graduating from high school. Considering that both my parents graduated in Internal combustion engines and since I can remember they have been dealing with cars - repairs, maintenance, technical support, etc., it was expected that I would follow in their footsteps. Until March 2017, my plans were really like that - I wanted to study Automotive Engineering in Germany and then run our private business or stay and work there.
Alas… or not… this did not happen (for a number of reasons). Maybe fate intervened at that moment.
Graduation from high school 👩🏻🎓👨🏼🎓👩🏻🎓
But as we Bulgarians like to say: "Every cloud has a silver lining or All evil, for good!"
But I don't want to bore you anymore…: D
So let's start... 🎬
I've decided to tell you about a moment in my life when I was trying something completely new to me, something completely unknown and scary to a certain extent, especially considering that I was only 18 at the time and I was expected to make a decision on how the next 15 years of my life will go. 🤓
Just a little bit of a sneak peek ✌🏻
Thanks to close friends and relatives, I decided to go to an exhibition of universities, which was held in my hometown - Veliko Tarnovo. There were representatives from almost all the leading universities in the country, but my attention was drawn to a "special" university, if I may say so. It is about the Military School in the town of Veliko Tarnovo. Since at that time I did not have relatives or friends to explain to me what is required of me if I decide to apply to the relevant university, this exhibition was extremely useful for me. I remember the officer representing the university at my exhibition taking at least two hours to tell me in the smallest detail what my future would involve if I became a cadet. 💂🏻
Well, it was a turning point in my life.
During the next two months (April and May) I took absolutely all the entrance exams for entering the military school. And they were not few in number –
a medical exam to check our health and fitness for military service; 🏥
psychological exam - on which they checked our psychological fitness 👩⚕️
exam in physical training - you include the components - cross-country running, push-ups and abdominal presses for a certain period of time as well as sprint running for short distances. 🏃♀️
General education exam - including questions in mathematics, Bulgarian language, chemistry, physics, history and geography📕📗📘📙
English language exam 🏴
Believe me, at first glance it seems quite simple, but it is not. At each of these exams, there were at least 20-25 candidates for students.
With cadets from Estonia 🇧🇬🇪🇪
Well, here we come to the admissions committee (June 10, 2017), where each candidate-cadet indicates to the head of the university in which specialization of military affairs he wants to study.
The days passed imperceptibly until the date 20.08.2017. The beginning of the academic year at the University and my first crossing of the border between civilian and military life.
Entering the portal of the university 🤣
On the first day we were greeted at the portal and taken to the building where we were expected to live for the next 5 years (the period of study at this university). Then I met my roommates, as we were accommodated in four rooms in each room. It was extremely interesting, but also quite stressful for me. 😩
They gave us the military uniforms, explained to us how to wear the uniform itself, and the next moment I signed a contract for military service for the next 15 years. 🪖
Here is my first photo with a military uniform.
As you can see I'm not so happy 😁
I remember that the next day I had to get up at 05:30 in the morning, followed by physical exercises lasting 30 minutes. Something completely new for a teenager who only a day ago got up at 11 o'clock at noon and stood on all night outside, touring the discos and bars in the city with his friends.
How to dry your clothes - military advices 🧢
The lectures were held from 08:15 to 13:15. And in the afternoon, we had training every day for the swearing-in event. This was my daily routine for the first 40 days after entering university.
Here are some photos of me from the military oath-taking ceremony. 🎉🍾🥳
Like I said, something radically different from a teenager's expectations for a normal student life.
Having fun 🧼
For the past years, which are "only" 4 in number, I realized that life in such a structure is quite complex, from the beginning to the end of the day. Every day provides new challenges, new events, new acquaintances. But that is what makes him more special than the others.
During a celebration 🎉🍻
On duty
Taking part in different competitions and receiving awards 🥇
In conclusion, I can say with certainty - what has changed in me the military school is related to my overall personality - from the way of behavior and thinking, through the training of patriotism each student and up to the moment when he sends educated young people taught to order, discipline, responsibility and determination. Qualities that I think each of us should have, but nowadays they are a mirage.
Helping civilian organizations 🤲🏻
Now my last year as a student in the military school begins. In August 2022, if everything goes to plan, I am about to graduate and be assigned in a military unit.
I can't wait to see what else life has prepared for me, and I am extremely grateful, and I will never say that I am sorry for what has happened to me in the last 4 years! 😊😌
Reaching the final, i would like to invite 
I hope you enjoyed my story! 🙂
Thank you for your attention! 😘
Последният път, в който пробвах нещо ново и как това ме промени?
Здравейте на всички
Връщам се обратно във времето, пролетта на 2017 година, а именно това беше периода в който трябваше да избера какво ще продължа да уча след като завърша средното си образование. Имайки предвид, че и двамата ми родители са завършили специалността двигатели с вътрешно горене и откакто се помня се занимават с автомобили – ремонт, обслужване, техническа поддръжка и прочие, се очакваше че и аз ще поема по техните стъпки. До март месец 2017 година моите планове бяха наистина такива – исках да уча Автомобилно инженерство в Германия и в последствие да се занимавам с частния ни бизнес или да остана да работя там.
Уви… или пък не… това не се случи (поради редица причини). Може би и съдбата се намеси в този момент..
Но както ние българите обичаме да казваме : „Всяко зло, за добро!“
Но да не ви отегчавам повече… :D
Реших да разкажа един момент от своя живот в който пробвах нещо напълно ново за мен, нещо напълно непознато и плашещо до определена степен, особено като се има предвид, че бях едва на 18 години по това време и от мен се очакваше да взема решение по какъв начин ще протекат следващите 15 години от живота ми.
Благодарение на близки приятели и роднини, реших да отида на изложение на университети, което се проведе в моя роден град – Велико Търново. Имаше представители от почти всички водещи университети в страната, но моето внимание беше привлечено от един „по- специален“ университет, ако мога така да се изразя. Става въпрос за Военното училище в град Велико Търново. Тъй като по това време нямах роднини или приятели, които да ми обяснят какво се изисква от мен ако реша да кандидатствам в съответното висше училище, това изложение беше от изключително голяма полза за мен.
Спомням си как офицерът, който представяше университета на изложението ми отдели най- малко два часа за да ми разкаже до най- малките подробности какво ще включва моето бъдеще ако стана курсантка.
Е, това беше повратен момент в моя живот.
През следващите два месеца (април и май) се явих на абсолютно всички кандидатстудентски изпити за влизане във военното училище. А те не бяха малко на брой –
- медицински изпит, на който проверяваха нашето здравословно състояние и годност за военна служба;
- психологически изпит – на който проверяваха нашата психологическа годност
- изпит по физическа подготовка - включваш компонентите – кросово бягане, лицеви опори и коремни преси за определен период от време както и спринтово бягане на къси разстояния.
- Общообразоветелен изпит – включващ въпроси по математика, български език, химия, физика, история и география
- Изпит по английски език
Повярвайте ми, на пръв поглед изглежда доста елементарно, но не е. На всеки един от тези изпити, отпадаха най- малко по 20-25 кандидати за обучаеми.
Е, ето, че стигнахме и до приемната комисия (10.06.2017), на която всеки един кандидат- курсант посочва пред началника на университета в коя специализация на военното дело иска да се обучава.
Дните минаваха неусетно до датата 20.08.2017г. Началото на учебната година във Университета и моето първо прекрачване на границата между цивилния и военния живот.
Още на първия ден ни посрещнаха на портала и ни заведоха в сградата, в която се очакваше през следващите 5 години да живеем ( периодът на обучение в това висше училище). Тогава се запознах и с моите съквартирантки, тъй като във всяка стая ни настаняваха по четирима човека. Беше изключително интересно, но и доста стресиращо за мен.
Дадоха ни военните униформи, обясниха ни как се носи самата униформа и в следващия момент подписах договор за военна служба за следващите 15 години.
Спомням си, че на следващия ден ставането беше в 05:30 сутринта, след което следваха физически упражнения, траещи 30 мин. Нещо съвсем ново за тинейджър, който само до преди един ден е ставал от сън в 11 часа на обяд и е стоял по цяла нощ навън, обикаляйки дискотеките и заведенията в града със своите приятели. От 08:15 до 13:15 се провеждаха лекциите. А след обяд, абсолютно всеки ден имахме тренировки за мероприятието по полагане на клетва. Това беше ежедневието ми през първите 40 дни след влизането ми в университета. Както казах, нещо коренно различно от очакванията на един тинейджър за нормален студентски живот.
За изминалите години до сега, които са „само„ 4 на брой, разбрах, че живота в такава структура е доста сложен, от самото начало до края на ден. Всеки ден предоставя нови предизвикателства, нови случки, нови запознанства.
В заключение мога да кажа със сигурност - това, което промени в мен военното училище е свързано с цялостната ми личност – от начина на поведение и мислене, през обучението на родолюбие всеки един обучаем и стигайки до момента в който изпраща образовани млади хора, научени на ред, дисциплина, отговорност и решителност. Качества, които според мен всеки един от нас трябва да притежава, но в днешно време се явяват мираж.
Сега започва моята последна година като обучаем във военното училище. През август 2022г. ми предстои да се дипломирам и да бъда разпределена в някое военно поделение. Нямам търпение за видя какво още ми е приготвил живота, и съм изключително благодарна, и никога няма да кажа, че съжалявам за това което ми се случи през последните 4 години!
Бих искала да поканя -
Надявам се историята ми да ви е харесала!
Благодаря Ви за вниманието!