В продължение на векове индианските култури от Новия свят са считани за второразредни и непълноценни. Предразсъдъците се изживяват трудно, като в това отношение е огромна ролята на археологията. Особено важна е дейността на отделни личности, посветили живота си на благородната цел. За Перу такъв пример е Хулио Сесар Тельо Рохас, който сам е по произход червенокож. Днес го наричат „баща-основател“ на тази наука в латиноамериканската страна. Тельо е роден през 1880 г. в обикновено селско семейство от планинската част на провинция Лима. Завършва колежа „Гуаделупа“ в столицата на Перу, а после се запознава с директора на Националната библиотека Рикардо Палма. Той го увлича по археология и антропология, но младежът все пак записва медицина в университета „Сан-Маркос“ в Лима. В 1908 г. защитава докторска дисертация, а след това заминава със стипендия за Харвард, за да изучава любимата си антропология. След завръщането от САЩ, Тельо се отдава на науката. Едновременно прави и политическа кариера, като през 1917-1929 г. е общински съветник в родния град Уарочири. Но главната му задача са археологическите изследвания. През 1924 г. създава музей към университета „Сан-Маркос“. В теоретичен план основната му заслуга е изграждането на стройна теория за произхода на перуанската култура. Според нея още в праисторическата епоха групи хора са мигрирали по тези места от тропическите гори на Амазонка. Тези човешки същества са още на етапа на лова, риболова и събирачеството. В търсене на по-удобни места за живот, те се изкачват по източните склонове на Андите и достигат до места с гъсти джунгли. Там индианците откриват земеделието, разчистват горите и започват да засяват царевица, маниока, сладки картофи, фасул, фъстъци и овощни дървета като папая, ананас, гуаво. С усвояването на тези дейности, тяхното общество постепенно стига до уседнал живот с развита архитектура и богато занаятчийство. Като краен етап Тельо вижда спускането на племената към крайбрежието и неговото населване. Той търси доказателства на теорията си чрез интензивни археологически проучвания на територията на цялата страна. Особено важно е откриването на културите Чавин и Паракас, променили представите за тукашния свят. Още в 1925 г. Тельо е привлечен от тайнствените пещери („кавернас“) на пустинния полуостров Паракас. Там неговата експедиция открива система от подземни камери, изсечени в скалата на дълбочина 7-8 м. Всяка от тях има самостоятелен излаз към повърхността. А вътре археолозите намират множество мумии на хора, покрити с отлично запазени цветни бродирани тъкани. Като цяло съоръженията на това място се датират около средата на I хил.пр.Хр. Но изненадата става още по-голяма, когато две години по-късно в близост е намерен друг, вече могилен некропол от IV-III в.пр.Хр. Там са открити нови 429 мумии, положени в подземни камери от камък и неизпечена тухла. Върху всяка могила Тельо разкрива оградено огнище, където при погребението са правени жертвоприношения и може би е извършвана мумификацията. Вътре се откриват стотици любопитни предмети – златни украшения, каменни брадви, оръжие и др. Археолозите обаче са изумени от великолепните тъкани, в които са увити човешките останки. Това са своеобразни савани, дълги до 2.5 м и широки до метър. Те са тъкани от вълна с прекрасни орнаменти, изпълнени в синьо, зелено, червено, кафяво и жълто. Пред нас се разкрива целият вълшебен свят на древните индианци, състоящ се от зверове, птици, хора и ужасни страшилища. Още по-интересно се оказва изследването на човешките останки. Черепите на мъртвите са силно издължени след изкуствена деформация. Освен това при 60% от тях се наблюдават от една до пет дупки, като 80% от хората са оцелели след пробиването на костта. Първоначално Тельо смята, че черепите са разбити при битка с характерните местни боздугани „макана“. Детайлните изследвания показват намесата на хирурзи, вероятно с някаква ритуална цел. По-късно са открити и медицинските инструменти, направени от… кост и камък. Очевидно става дума за трепанация, извършена преди хиляди години. Пинсетите, скалпелите и турникетите за притискане на оголените кръвоносни съдове са направени така добре, че върху един и същи човек са извършени по няколко операции. Хулио Тельо е изправен и пред друга загадка. И днес полуостров Паракас е пустиня, където не вирее нищо живо. Няма никакви следи той да е обитаван и в миналото. Откъде тогава са се взели стотиците погребани хора? Според перуанеца това е бил своеобразен мавзолей, където поставяли мумиите на най-важните личности – жреци и вождове. По някакви неизвестни причини носителите на култура Паракас не строели монументални храмове, като тези от култура Чавин, но за сметка на това можели да произвеждат отлични украшения и прекрасни тъкани. Тя е междинно звено към културата Тиаунако по бреговете на езерото Титикака, която на свой ред предшества великата цивилизация на инките. Хулио Сесар Тельо Рохас е щастливо женен за англичанката Олив Чесмън. Умира през 1947 г. в Лима на 67-годишна възраст от рак на мозъка. По собствено желание е погребан в парка на основания от него Национален археологически музей на Перу. На мястото е издигнат и скромен бюст. Загадката на черепите При детайлните проучвания на мумиите излизат неочаквани факти. Обемът на черепите е с 25% по-голям и те са с 60% по-тежки, отколкото при средностатистическите хора. Деформациите едва ли са направени с обичайната процедура на пристягане на главата с текстилни ленти. Според данните от ДНК това са мутирали същества, различни от обикновените човешки създания. Геоглифите на културата Наска В исторически план Паракас предшества и прочутата перуанска култура Наска, съществувала между IV в.пр.Хр. и 800 г. Едноименното племе също погребва мъртъвците си, след като ги мумифицира. Заедно с великолепната си антропоморфна и зооморфна керамика, наска са известни с прочутите си геоглифи. Това са огромни линии в пустинята, оформящи грандиозни изображения, които се виждат единствено от значителна височина.
