Passing through this park came back several years back in time of my childhood carefree and happily how it went imperceptibly and this moon park is small for us. Looking back as if it was yesterday, but time flies I remembered the carefree games getting late in the morning a carefree day every day games to evening children's life. Game late with friends without phones and laptops only a game of creak and gonry, and now I look at all children staring at mobile phones like zombie. Passing through this attraction I saw another thing, and so I decided to share it with you I remembered my childhood and go to such a lunapark was quite complicated the most loved carts. Now happiness is not the same, it does not look at her loving life from other eyes, a grown man's eyes. The child's world is a really magic world to play with dolls or plastic carts to run to the will with friends not to care anything ram one game and mischief. But Alas we grown, but in the heart everyone has left a piece of her childhood and passing through such places immediately emerging into our consciousness.
Минавайки през този парк се върнах няколко години назад във времето на моето детство безгрижно и щастливо как мина времето неусетно и вече този луна парк е малък за нас. Поглеждайки назад все едно беше вчера, но времето лети спомних си безгрижните игри ставането късно сутрин безгрижен ден всеки ден игри до вечер детски живот. Игра до късно с приятелите без телефони и лаптопи само игра на криеница и гоненица, а сега гледам всички деца вперили погледи в мобилните телефони като зомби. Минавайки през този атракцион видях друго нещо и затова реших да го споделя с вас припомних си моето детство и да, отида на такъв лунапарк беше доста сложно най обичах блъскащите се колички. Сега щастието не е същото няма я безгрижността гледаме на живота от други очи ,очи на пораснал човек. Света на детето е един наистина вълшебен свят да, си играеш с кукли или пластмасови колички да, тичаш на воля с приятели да не те интересува нищо овен едно играта и пакостите. Но уви пораснахме, но в сърцето всеки е оставил парче от своето детство и минавайки през такива места веднага изплува в нашето съзнание.
