Hello nature lovers. Some time ago I finally managed to visit and explore this area in the Rhodopes. Unfortunately I only had a few hours and there is definitely something to see here. Let's get started.
Здравейте любители на природата.Преди време най-накрая успях да посетя и разгледам този район в Родопите.За мое съжаление разполагах едва в няколко часа а тук определено има какво да се види.Нека започнем.
The mountain was engulfed in fog, which in some places completely covered us, but I am a person who does not give up and finds beauty in every place. I can safely say that the photos from the foggy forest are my favorites.
Планината беше потънала в мъгла която на места ни покриваше изцяло но аз съм човек който не се отказва и намира красотата във всяко място.Смело мога да кажя че снимките от мъгливата гора са моите фаворити.
In some places, the fog cleared and advancing along the winding forest roads I had the chance to capture quite a few panoramic shots.
На места мъглата се разсейваше и напредвайки по криволичещите горски пътища имах шанса да заснема и доста панорамни кадри.
I'm headed to the village of Bor. I now understand why it's called that. Pine forests predominate around. Our path continues uphill and thick forests and forest meadows alternate in front of us.
Запътил съм се към село Бор.Вече разбирам защо се казва така.Наоколо преобладават боровите гори.Пътят ни продължава нагоре и пред нас се редуват гъсти гори и горски ливади.
As we approach the village, we see the first signs of civilization. We pass by a beautiful stone fountain and further on we catch up with grandfather Mehmed, one of the few remaining residents here.
С наближаване на селото виждаме и първите признаци на цивилизация.Минаваме покрай красива каменна чешма и по-напред настигане дядо Мехмед,един от малкото останали жители тук.
Here, finally, is the village. Life was once bustling here, but now there are only a dozen inhabitants. The beautiful stone houses are "stuck" on the steep slopes of the mountain. For a moment, I thought about how it feels to wake up in the morning and see all this beauty around you .With this, our journey ends. We have the long way back. Let's go.
Ето го накрая и селото.Някога тук е кипял живот а сега има едва десетина жители.Красивите каменни къщи са "накацали"по стръните склонове на планината.За момент се замислих какво е чувството да се будиш сутрин и да виждаш около теба всичката тази красота.С това и нашето пътешествие приключва.Остава ни дългият път на обратно.Да тръгваме.
