Do we unconsciously teach our children to be materialistic in future?
When I was pregnant, a friend of mine told me that there was a group on one of the social networks where other mothers-to-be shared their experiences. I joined, of course, because I was wondering if it is normal for me to be in pain here and there. And since my girlfriends weren't at this stage of their lives back then, I didn't want to bother them with pregnancy stuff. Thanks to this group, I answered many of the questions I had. But along with the help, this group made me feel so bad and for a moment I wondered, "Will I be a good parent if I don't buy my child the most expensive stroller? Will I be a good parent if I get used clothes and toys from a friend's baby, and then give them to another baby?".
Babies grow up so fast. There were clothes I couldn't even put once.I just want to clarify that my husband and I make a good income and we can afford an expensive stroller and expensive clothes and toys, but we don't. Why? Because the most expensive is not always the best and because children don't understand whether they have a stroller for 2,000$ or a one for 500$. They don't understand whether the toy costs 5$ or 50$. Most parents buy expensive not because of the child, but because of themselves, because of the brand.
The baby needs mom and dad's love, dry diapers and warm milk. We need to teach our children from an early age to appreciate the value of money, to know that not always the expensive things are the best and that mom and dad have worked hard for everything they've received.
A while ago my husband and I watched a video on the Internet of a mother giving a gift to her little daughter. When she opened the box there was a banana inside and she was as happy as if she had received the latest toy model. This is what I want to teach my daughter - it's not the value of the gift that matters but the gesture.
Когато бях бременна, една приятелка ми каза, че в една от социалните мрежи съществува група, в която други бъдещи майки(с близка дата на раждане до моята) обменят опит. Присъединих се,разбира се, тъй като все се питах "Дали е нормално да ме боли тук и там". И тъй като тогава моите приятелки не бяха на този етап от живота си, не исках да ги занимавам с нещо, което не ги интересуваше. Благодарение на тази група си отговорих на доста от въпросите, които имах тогава. Наред с помощта обаче, тази група ме накара да се чувствам толкова зле, че за момент се запитах "Добър родител ли ще бъда, ако не купя на детето си най-скъпата количка? Добър родител ли ще бъда, ако взема използвани от детенцето на приятелка дрехи и играчки, а впоследствие ги предам на следващото, което има нужда?"
В началото бебетата растат като гъби, имаше дрешки, които дори и веднъж не успях да сложа. Искам само да уточня, че със съпругът ми изкарваме добри доходи и можем да си позволим и скъпата количка, и скъпите дрехи и играчки, но не го правим. Защо? Защото най-скъпото не винаги е най-доброто, и защото детето не разбира дали се вози в количка за 2000лв или в такава за 500лв.То не разбира дали играчката струва 5лв или 50лв. Повечето родители купуват най-скъпото не заради детето, а заради тях самите,заради марката.
Бебето има нужда само от любовта на мама и татко, сухи пелени и топло мляко. Трябва да учим децата си от най-ранна възраст да оценяват стойността на парите, да знаят, че не всичко скъпо е най-хубаво и че за всяко нещо, което получават, мама и татко са се трудили много.
Преди време с мъжът ми бяхме гледали клипче в интернет на една майка, която дава подарък на малката си дъщеря. Когато го отвори, вътре имаше един банан, а тя се зарадва така, сякаш е получила последен модел играчка. Ето на това искам да науча дъщеря си - че е важен жестът, а не стойността на подаръка.