Направи добро!
Времето винаги стига и за добри дела!
Да напиша пост за направено от мен добро... Днес, утре...
Трудно ми беше, понеже така си живея - естествено с мисълта за доброто и когато го сторвам, дори не го отчитам, и естествено продължавам живота си.
Е... Има истории, който са силни емоционално и оставят траен отпечатък в живота ти, те са истории за герои (герои с големи сърца и силен дух ), според мен(като разказа за заклещеното кученце) , не е просто направено добро(защото за мен доброто е нещо нормално) ...
Така.... Днес реших да пиша, докато пътувам в автобуса за София, нещо кратко и обикновено, за което не бях се замисляла.
Пресичам честичко аз неправилно, (за по бързичко) , т. е не през подлеза, а по платното за движение от кв. Стрелбище към пазара Иван Вазов, и често от там пресичат предимно възрастни хора....Винаги съм им се чудила, защо си рискуват живота, като имат цялото време на света да минат през подлеза(а, аз все бързам). А там надолу стъпала, нагоре стъпала... Надолу участък за колоездачи(стръмен и опасен) , нагоре участък за колоездачи(стръмен и опасен) ... Но за инвалиди и трудно подвижни хора НИЩО... Та един ден виждам една баба, която се мъчи да намери похоящия момент да се включи да пресече, но то такъв не настъпва, защото тя е много, много бавна, а светофа от двете страни пуска колите бързичко. Отивам аз до жената, с молба да и помогна да премине, и лицето и светна от радост. Тръгнахме двете, бавно, бавно, аз вдигам ръка на колите да карат по - леко и така успяхме да преминем безавариино и против правилата за пресичане с милата женица. Питам я, докато си върим, защо си рисува живота да минава през пътното платно, след като има подлез на 1 метър от нея, а тя ми обяснява, че трудно се движи, има проблем с краката, и стъпалата са невъзможно предизвикателство за нея.... Питаме се(повечето хора (ненормалните разбира се)) , къде е тръгнала тогава..!? Ами до пазара за храна...
И сега, когато виждам хора, да пресичат където им падне, си мисля, че освен бързащи, има и болни хора за които това е единствения начин да се приберат, в модерния голям град....Друг път, преди да теглим на някой една дълга или къса... Помислете, дали този човек не е просто болен или нуждаещ се от минутка търпение, за да успее и той да живее, в големият, модерен град....
А, за инвалиди и майки с колички, друг път ще коментирам, че това ми е болна тема...
