Представям си живота,
с неговите болки,
радости,
раздели.
Виждам го ясно дотолкова,
та чак до мечтите
възвратен път поели.
Чувствам го ясно,
с мирис,
форма,
и вкус.
Прониквам го до корена.
Чувам шепоти.
На буци пръст.
На камъни.
На хора.
И на Вода неродена.
Зодия Орфей съм.
Къс от лирата му нося,
въплътен невидимо в гласа.
Всичко в мене пее -
сънищата, радости, мечтите.
Дори и всяка капнала сълза.
Представях си затуй живота
в най-ситния нюанс,
в дълбокото...
високото...
в Голготи.
Дори и в звучен дисонанс.
Рисувах трепетно живота.
С четка топната в Зората.
В горски екот.
В тишината на очите.
В хармонията между словата.
И ето я моята картина.
С вечно живите бои.
С цъфтящи птици.
С ручеи.
Дори с лавини.
И с неизказаното друго,
загатнато в моите очи.
Художник на картината Кеазим Исинов
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=372025561591153&set=a.127611382699240&type=3