Родена съм в пяната на дните на 24 август. Годината е без значение, но ако за вас е важно: вътрешно останах в невиността на 18-те години. Зова се Мина Август и съм световно неизвестна поетеса от Варна. Пеенето е в кръвта ми, в душата ми. Вдъхновяват ме песни, в които се възпява благодарността, Мистерията, Любовта, единението. Обичам и интуитивните танци - да затвориш очи и да оставиш музиката да танцува в теб и чрез теб. Обичам Бог и душите на хората. Човешкото не ми е чуждо, но не ми е фокус. Все по-често вкусвам Свободата и Любовта. Ако ми говорите, но аз не казвам нищо - значи мълчанието ми е най-доброто, с което мога да ви даря. ☺️
Архетипът на Майката, на Земята потича естествено в мен, откликвайки на нуждата на душа в близост до мен.
Умея да чувам лъжата и затова и Истината ми е безкрайно скъпа на сърцето.
А Сърцето… било е многократно счупвано, сега от него потича светлина. Ако не можете да я видите - бъдете благодарни за този дар, защото осветявам сенките ви. Ваш приятел съм - до вас или от разстояние, за мен е без значение. Любовта не се определя от разстояния, желания, предчувствия, предпочитания, страхове или ненависти. Тя просто Е!
И нещо ценно, което ми попадна вчера… Ще го перифразирам: отхвърляш ли някого, отхвърляш самия себе си. Няма други, всичко Е! Затова аз не деля, не отхвърлям, не съдя, не мразя, не се сърдя. Ако някой реши да ме отхвърля, мрази, обижда - добре дошъл е. Той ми е скрит приятел. Ще съм благодарна.
В ученическите ми години ме нарекоха Дива Розичка по обективни причини - лесно ще ме познаете и по цветето в косите. Първите ми попълзновения в дебрите на стихоплетството бяха в смутните тийнейджърски години. За себе си вкратце мога да споделя няколко неща, които биха ме обрисували добре. Та...
Любим филм: "В какво се превръщат мечтите"
Любим цитат: “Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.”
Любими песни: Тези на Реджи и Емрах, на Кос и всички останали, носещи нов смисъл
Любима книга: “Магьосникът от Землемория” и останалите книги от тетралогията на Ле Гуин