Бурята навън. Бурята в мен.
Капка вода от Океана.
Капка в чаша вода.
Чаша сега преливаща в сълзи.
Нека този гръм разтопи
господството на ума.
И шевица от светкавици
напука тъмнината в мислите.
А мълниите, посестрими нейни,
възпламенят окования у мен Феникс.
О, Братко! Ти, звънът на моето Сърце!
Ти, Пътят в моето Нищо!
Призови Божествения Дъх
в крилете си
и понеси ме, мен,
страдающият человек,
Юда сама на себе си,
понеси ме към Разпятието,
в пъпа на Несътворението!