Късно вечер е. Часовникът ми отдавна плаче за нощната си почивка, но аз безжалостно стискам тънките му пръстчета-стрелчици. Всичко спи. Само моите приятелки в главата ми не мирват. Толкова е шумно там сега. Има едно мое 3-годишно аз. То все седи свитичко с нажалени очи и с леко потрепващи ръбчета на устничките. Някъде наблизо е и едно 8-годишно. Прясно тръгнало на училище и вече разбрало от опит, че твърдението на големите, “децата са най-невинните същества”, е смехотворна глупост с лек горчив привкус. Знам, че някъде там се спотайва и едно 11-12 годишно зубърче с проблеми по математика. Пустите му задачи за домашно! Аз им казвам “Кажи как се решаваш!”, те мълчат! Тъй и не се разбрахме. Но пък им се оплезвах от душа и сърце с литературата и с нейно величество Химията. Там бях факир и магьосница на’еднъж.
Най-шумна е онази там изпоизостаналата аз от далечната 2000 година. Не мога да я разбера защо се е закотвила на инат толкова години. Понякога на бъзик я питам дали, след като умра, тя ще продължи да съществува. Не дочаквам отговор. Опитвала съм да ги изгоня тези малките една по една. Опитвала съм да ги сприятеля. Даже опитах да ги настроя една срещу друга, белким се победят една друга. Нищо не помогна! Примирих се. Ще си живея с тях под кожата и ще се преструвам на нормална.
Днес не ми се бърка в кутията със спомени. Достатъчно са ме жилили от сляпо доверие. Временно ще му дам почивка. Посъветваха ме да намеря центъра си, да съм в “окото на бурята”. Сега обикалям по света и у нас и разпитвам мъдри и не толкова мъдри хора къде, за Бога, живее тоя “център”.
Споменах Бога... най-големият ми приятел. Всъщност Единственият. Само Той успява да закроти всичките ония, малките, за които ви разказах там горе. Каква магия им прави не разбирам. Питала съм Го, казва ми “Давам им Хляба Насъщни”. Така и не разбрах защо онези малките просто не ми казаха, че са гладни да ги нахраня. И с какво Неговият Хляб е по-вкусен от моя. Но пък да си призная правичката, не ме бива много по Хляба. Засега обичам само да си го хапвам, обаче никак не ми се получава сама да го омеся. Явно ще си остана гладна.
Случвало ли ви се е светът на настоящето ви толкова да се промени, че вече да се чудите дали вашето минало не е плод на детската ви фантазия? Чувам да казвате “Да” с горчивина. Имам един любим човек, който е майстор по смяна на фокуса. Попадне ли в такава ситуация, вместо да се чуди, веднага започва да пише приказка с де що спомени има от малък. Както се казва, ако животът ви поднася лимони, направете си лимонада. Добре де, ама моят живот прекали с лимоните и забрави да ми даде мед за лимонадата. Но, нищо. Пием и се усмихваме - лимонът, казват, алкализирал тялото. Значи ще съм здрава като кобилка.
Напоследък често ми се налага да водя битки с обидата и гнева, сиамски близнаци. На пръв поглед не си приличат, но, повярвайте ми, близнаци са. Единият се е закотвил някъде между ребрата ми и дебне кога да взриви атомната бомба и да изпепели ума (добре, че и егото ми го отнася, че да мирна за малко поне!), а другата ме е стиснала като в менгеме за гърлото. С някакви невидими нишки са се подключили към запасите ми от енергия и безогледно ги източват при всеки удобен случай. А умът ми, тоя будала, сякаш е на тяхна страна, калпазанинът. Прашинка да му подадеш и ще я превърне в два слона и три крокодила и веднага я подава към тия двамата. Почти съм им хванала цаката. Още няколко живота и ще ги преборя. В началото много им се опъвах. То бяха битки, то беше чудо. Губех...всяка...една...от...тях! Сега смених тактиката. Просто дишам и чакам да отмине. И моля Бог да нахрани и мен с този Хляб Насъщен. Той ме храни, аз оставам гладна. Сякаш вътре в мен има черна дупка и Хлябът не стига до сърцето ми. И това приех безропотно. Сега появи ли се битка на хоризонта, въздишам и чакам Харон да ме преведе до другия бряг на реката. Онази река. Аз хитрувам, но и близнаците задобряват. Единият протяга камшика си и го оплита с думите ми, а другата така ме стисва за гърлото като гарота и се удавям в сълзите, които не могат да излязат наяве. Проядоха ми сърцето и гласа като швейцарско сирене и сега не мога да пея. Какъв присмехулник съм вече?! Заспивам. Тази нощ съм безгласна птичка с безлични и безцветни перца. Утре ще се събудя като Феникс. А може би всичко е сън и аз не искам да се събудя. Като спяща красавица в безкраен стогодишен сън. Имам ли принц, който да ме събуди с целувка? Все още чакам. Чакам Хлябът Насъщний да стигне до сърцето ми.
чакам. като Феникс. А може би всичко е сън и аз не искам да се събудя. Като спяща красавица в безкраен стогодишен сън. Имам ли принц, който да ме събуди с целувка? Все още чакам. Чакам Хлябът Насъщни да стигне до сърцето ми.