Душата ми е тиха
Дори когато не съм в молитва
Като свещица съм…и се усмихвам
Падам…ставам…и пак политам
Не пазя се във тайна
В чистотата на облаци приличам
В сърцето си ухая на роза тъй омайна
И макар и рядко успявам да обичам
Летя…и пея…летя като бриз
Звездите целувам за лека нощ
Светът ми е светъл и чист
И като пустинята преливащ от мощ
Посветена съм да докосвам където боли
Да пречиствам потоците отрова
Да освободя от привързаност…илюзии…лъжи
За да даря някому живота наново
