Трудно е да се гледа - сякаш времето е спряло. А причините са много за това. Обективните - Балканите са буферна зона - на границата между Европа и Азия, между християнство и мюсюлманство...
500 години робство предпазвало ренесанса, културата и шедьоврите на Италия, Австрия, Франция, след което идват 2 големи войни и 1,2 по-малки, междусъседски войни и комунизма накрая успяха доста да "помогнат" както за икономиката, така и за робското мислене и примирение. И тук идват следващите причини - субективните! Българинът е с робска психика. Голяма част от хората са индивидуалисти и гледат себе си единствено. Къса ни е историческата памет. Ние все започваме от нулата, вместо да се поучаваме от историята и да пазим това, което е ценно и смислено и да надграждаме. Има го живота по течението, по линия на най-ниското съпротивление и ако може наготово. А така ставаме лесно манипулируеми за всякакви интереси. Държавата ни е такава, каквато ние сме позволили и позволяваме да бъде, докато ежедневно търпим живота по този начин. Но промяна няма, ако всеки един не започне от себе си, от мисленето си и от начина на живот.
А иначе като можене и потенциал и индивидуални възможности сме много можещи, изобретателни и талантливи! Хора сме със силен дух, там, където е останал...!!! Липсва ни обединението и осъзнаването. Животът не е само и единствено новините и сериала вечер, ракията и салатата....
Но пък може би сега е моментът да се запитаме – редно ли е да бъдем така сурови в преценката си, заели удобна позиция от дистанцията на времето, без да разполагаме с всички части от историческия пъзел?
Namaste 🙏
