Кочо обожаваше животните. Живееше в къща с един декар двор и беше обграден с жена, деца и много животинки. Зайци, магаре, овце, кози, кон, пет-шест кучета, двайсетина котки, да не говорим за пернати! Това кокошки, пуйки, патки, юрдечки, дори и един паун за красота.И гълъби. Декоративни виетнамски прасенца, които се разхождаха из двора като принцове и принцеси и събираха погледите на децата от махалата. Кочо като глава на семейството си беше сериозен човек, ходеше на работа, и цял живот си докарваше допълнителни доходи с разни занимания. През годините беше сключвал договори с Булгарплод, гледаше домати за износ. Отглеждаше агнета и ги предаваше на Родопа. През зимата правеше метли, и може да се каже, че нямаше много свободно време. Но нерезите му бяха голяма слабост, гледаше ги, чистеше им, радваше им се и ги тренираше още от бебенца. Голям бизнес въртеше с тях! Заплождаше свине-майки срещу заплащане. Имаше само един конкурент в градчето, но Кочо си беше лидер, защото си владееше занаята, знаеше всички тънкости и даваше гаранция за качество на обслужването! Тази работа му беше прилепнала като дамска ръка във велурена ръкавица и му носеше голяма радост. Кочо казваше за себе си, че е световен нерезист, и май беше прав. Той си имаше специално тефтерче, в което си записваше многобройните клиенти. Плащаше си за реклама по местната радиоточка, която звучеше така: "Предлагам оплождане с първокласен нерез, гледан и хранен лично от мен само с качествена храна! Прави по много прасенца! Давам гаранция! Живея на улица "Дунав"26. Ходя и по домовете! Заповядайте!" Понеже някои от имената на клиентите се дублираха, той си ги кръщаваше, например имаше Румяна младата и Румяна лудата. Веднъж трябвало да ходи на адрес при Румяна лудата. Изкарал нереза от кочината, почистил го, вързал му едно звънче, накичил го с червена панделка, сложил му едно въженце, дал му две яйца за сила, защото щяла да му трябва, и тръгнали. Кочо отпред, а нереза културно крачи след него, върви напето и си върти дупето, нали било обучено! Подир тях една дузина деца, радват се на прасенцето и се закачат! Едни минувачи се спрели, изумени от пъстрата гледка, и го попитали къде отива с това красиво прасенце. "На сватба го водя, любов ще прави, затова е празнично накичен, чуйте звънчето колко радостно пее!" И така, пристигнал Кочо при Румяна лудата, която била разведена и живеела сама. Почнали да си разменят любезности, Кочо си хвалел нереза, очите на Румяна заблестели.Наляла по чашка с ракия, почнали двамата да се гледат като котаци и забравили за нереза, че работа трябвало да върши! По едно време, тъкмо Кочо щял да награби Румяна лудата, и чули силно квичене! Румяна изпищяла:"Олелее, герана! Забравих да му сложа капака!" А нерезчето, нали е любопитно, решило да види какво има
в кладенеца, вдигнало си предните крака, загубило равновесие и писнало. Хванал Кочо въжето, извадил си любимеца и почнал да се кара:"Ама ти верно си луда, може ли тъй да ме омагьосваш, без малко да ми замине хайванчето, дето съм си го отгледал от парче месо! Давай тука едно яйце да глътне, да правят любов и да се махаме! Ама ха! Без малко да ме вкараш в грях! Да ми замине реномето!"
