Все съм виждала ревниви жени, ама като Данчето няма втора на света. Малко прекалява даже с нейната ревност. Ето един пример. В една студена зимна вечер ѝ отишла на гости съседката, с която били големи приятелки. Приказвали си и като решила да си ходи гостенката, видели, че силно вали сняг. Иван, мъжът на Данчето, като кавалер решил да придружи Лиляна донякъде, като я прибрал на завет под балтона си. Стигнали до портата, а Данчето се опулила на прозореца и ги наблюдавала със свито сърце. По едно време щяла да припадне, видяла как приятелката ѝ целунала Иван по бузата! Данчето нищо не казала на мъжа си, като се прибрал, но цяла нощ не могла да спи. Едва дочакала да съмне и отишла при Лиляна, и като я почнала:"Ти срам нямаш ли, защо целуваш моя Иван, ти си имаш мъж, него целувай! А Лиляна ѝ рекла:"Данче, Данчеее, как да не го целувам твоя мъж, като е много хубав, ами то грехота да не го целуна, и освен това беше по бузата, като братска целувка!" Данчето чак се запенила:"Абе аз снощи като ви гледах, искаше ми се да взема един камък и да го хвърля по тебе, ама ме беше страх да не уцеля Иван!" И още един случай. Взела си Данчето карта за санаториум в другия край на България, за три седмици. Всичко платено-храна, спане, процедури. Трябвало да лекува неврологични проблеми. Пристигнала Данчето в санаториума и почнали да си пишат писма с мъжа си
. На третия ден Данчето получила писмо от Иван, в което той между другото споменал, че си взел поливачка. Данчето набързо си стегнала багажа и напуснала санаториума на пожар. Докато пътувала, си представяла как ще оскубе косите на тая нагла поливачка, как ще я изрита от къщата си и т.н. Като се появила вкъщи с мисълта да сгащи на място неверниците, тя била изненадана да види мъжа си, който кротко си поливал с маркуча,а на края му бил сложил новата разпръсквачка...
