Когато го донесоха, той беше едно малко топче,дори не можеше да пази равновесие.Затова пък устата му не спираше да дъвче каквото му попадне! След няколко дни успя да глътне метално топче, и започна ходене по мъките, накрая оперативна намеса му спаси живота.Винаги съм казвала за Аксел, че той няма да си отиде по естествен начин, защото той не е куче като другите.Аксел е хитър, умен, злобен, отмъстителен, беладжия, и в същото време любвеобилен и обичлив!Когато го оставяме сам вкъщи, той се качва в средата на масата, и си отмъщава за това! Когато се прибере някой, Аксел тъй се радва, че опикава всичко.Вечно сме с парцала след него.Когато е на разходка, злобно напада големите кучета, но види ли госпожица от неговата порода, си счупва краката да бяга по-надалеч.Освен това е най-лакомото куче, което съм виждала!Не подбира нищо-чесън, лук, плодове, боклук, всичко, което може да се събере в устата му.Дебне всеки, който яде, и в подходящ момент с лъвски скок му отнема храната.Колко са плакали Тедко и Данито,за мен да не говорим, че аз съм най-разсеяната от всички. Все забравям за опасността. Въпреки всички негативи, казани по адрес на Аксел, не мога да си представя живота без него,обичам го това същество, с него животът е по-цветен,нищо , че вдигнах кръвно до небето, когато си помислих, че е паднал от терасата на деветия етаж, а той през това време сладко си спял в колибката, докато аз плачех и го търсех...Колко бързо минаха четири години, Аксел порасна и е време за празнуване!Само се чудя как удържа да не си изяде лакомството по време на снимките! Честит рожден ден, Акси!
