Здравейте групичка. 🙋‍♀️
Чували ли сте песента 🤔" ПО ПОЛЕКА " на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.
Точно така се чувствам като в песента. 😊😊Лежерно, спокойно, морето🏊‍♂️🏊‍♂️🏊‍♂️ ме кара да съм мързелива и отпусната, да не мисля за нищо.🏖🏝🏞🏊‍♂️🌄⛱🌞
Ежедневие......какво беше това скучно нещо.🤔😏 Тук го няма. Само морето и вълните ми нашепват в ухото и в мен се поражда спокойствие.🏞
"...Тръгвам на там, където няма път или пътека.
Бяга света, но ние ще я караме полека
Сядаме пред вълните и на пясъка с китара
Бара е до морето, и морето е до бара
Времето лети все по-далеко
Ние го следим, но по-полека
Чорлави глави – като пирати
Пеем и чакаме зората
Времето лети все по-далеко
Ние го следим, но по-полека
Огъня гори, луната мига
И засега това ми стига...."

Обичайните заподозрени: ".....по полека...."