Добър ден на всички, здравей и на теб .
Днес станах малко по рано от обикновено. През уикенда успях да се разпусна малко , но вече е понеделник и трябва да се връщам към своите обичайни ангажименти. Преди това обаче си приготвям една бърза закуска за шампиони. Знаете , че гладна мечка хоро не играе 😆😆😆
Хапвам по най-бързия начин и тръгвам към залата , защото днес е понеделник и както знаете е ден за седмичното и почистване и подгототoвkа за тренировки.
Пристигам около 10:00 сутринта.
"Колежката" от долния етаж очевидно е била по-ранобудна от мен и когато аз отидох , тя вече беше почти приключила с нейните задължения и с почистването на волейболната зала 😆😁😆
Преди да започна, пия задължителното сутрешно кафе.
Навън времето е страхотно и слънчево , за това бързам да приключа с почистването на залата колкото е възможно по-скоро , за да ми остане и време за една бърза разходка до манастира след това.
Спазвам и всички санитарни противоепидемични мерки 😆
След около час и половина съм готов с всичко и вече спокойно мога да отида да се поразходя.
Отново се отправям към моята обичайна дестинация а именно скалният манастир, но днес съм решил да снимам по пътя за там и да ви покажа по детайлно влаковият надлез който Ачо превърна от сив , студен и безличен бетон в истинска приказка .
Когато казвам ,че това е дело на Ачо , нямам предвид че буквално той е сътворил цялата тази красота със собствените си ръце. Негова беше инициативата и финансовата подкрепа. А пък в тази инициатива с радост взеха участие група ентусиазирани млади скулптори и художници , студенти от академията. Благодарение на тяхната помощ и съдействие идеята на Ачо успя да се осъществи.
С това мисля да завърша днешният си пост. Силно се , надявам да ви е харесал :)
Хубав ден и успешна нова седмица желая на всички!