Кратък вариант:Петгодишната ми дъщеря падна от зайчарника и каза, че си ударила акъла! 🤔😩 Разширен вариант:Както всяка година, отново бяхме на гости с петгодишната ми дъщеря в Белене, при майка и татко. Обичахме да ходим там, и то доста често. Всеки път, като ни видеха, че пак сме там, бабите комшийки(клюкарки), си шепнеха, че мъжът ми ни е изгонил. Толкова пъти ни развеждаха, че вече не ми правеше впечатление. Татко по това време гледаше зайци. Имаше различни породи, и едни великани, като огромни снежни топки, с червени очи. А малките зайчета бяха тъй сладки! Магито по цял ден обикаляше и се радваше на тези зайчета, а татко винаги я придружаваше, защото клетките бяха нависоко, и трябваше по една стълбичка да се качват до една широка греда. Ходеха по нея и се радваха на зайчетата. Един ден, аз бях на мивката в кухнята, чух силен писък, който с бърза скорост се приближаване към мен. Вратата се отвори с трясък и на прага се показа моето отроче, разплакано и уплашено. В крайна сметка успях да разбера, че гредата се е счупила и двамата с дядо ѝ паднали от метър височина, като татко бил отдолу, а тя върху него. Беше сложила ръчичката си на слепоочието. Приближих се да погледна, нямаше нищо, и понеже исках да я успокоя, се засмях и казах, че ще ѝ мине. А тя ме погледна възмутено и изкрещя:"Ти се смееш, ама знаеш ли как си ударих акъла?" Гушнах си я, целунах я, и след пет минути беше забравила за болката в акъла! 🙂
