Здравейте!
Hello!
Искам първо да благодаря на 
I would like to first thank @ spiritual.face for sharing with me about
Прощавайте за английският превод, през Гугъл преводач е. Езиците не са ми сила
Sorry for the English translation, it's a Google translator. Languages are not my strength
Споделям нещо много ефективно (поне за мен беше такова) с намерението да даде резултат и при други.
I share something very effective (at least for me it was) with the intention to give results to others.
Преди години всяко нещо беше способно да ме извади от равновесие и да ме разгневи малко или много.
Years ago, anything could throw me off balance and make me angry more or less.
Помня една вечер преди да заспя как четях в леглото 112-те методи на Шива от древния трактат “Виджяна Бхайрава Тантра”, разяснени подробно от Ошо.
I remember one night before I fell asleep reading in bed the 112 methods of Shiva from the ancient treatise Vijjana Bhairava Tantra, explained in detail by Osho.
За жалост книгата не е при мен и не мога точно да дам трактата, но ще обясня идеята, която неочаквано сработи на следващия ден, когато ми се даде ситуация, в която да я приложа.
Unfortunately, the book is not with me and I cannot give exactly the treatise, but I will explain the idea, which unexpectedly worked the next day, when I was given a situation in which to apply it.
В текста беше обяснено, че гнева е просто енергия и тя е нито добра, нито лоша - ума дава тези определения.
В моменти, когато гнева тръгне в нас е нужно само да спрем за миг и да го осъзнаем. Да станем като едни изследователи на него. Да почувстваме откъде идва, дали има цвят, мирис, форма... Самото наблюдение и съзерцание на емоцията започва да я трансформира. Не да се опитваме да я подтиснем, а да я осъзнаем.
It was explained in the text that anger is just energy and it is neither good nor bad - the mind gives these definitions.
In moments when anger starts in us, we just need to stop for a moment and realize it. Let's become like researchers on it. To feel where it comes from, whether it has color, smell, shape ... The very observation and contemplation of emotion begins to transform it. Not to try to suppress it, but to realize it.
На следващият ден, докато пътувахме и сестра ми караше, а племеницата ми, която беше на около 2г., неочаквано ни блъсна друга кола. Инцидента стана от страната, която седеше малката. Усетих как в същия миг започна да се надига гнева, този защитен механизъм на страха. Явно доста силно се беше запечатал в съзнанието ми текста от предната вечер. Наистина стана за миг това да изследвам откъде се заражда този емоция. Усетих как се изкачва от стомаха ми нагоре като разяждаща киселина в тялото ми. В момента на самото присъствие в това и наблюдението - то моментално започна да стихва.
The next day, while we were traveling, my sister was driving, and my niece, who was about 2 years old, unexpectedly hit us with another car. The incident happened on the side of the little one. I felt anger rise at the same moment, this defense mechanism of fear. Apparently the text from the night before had stuck in my mind. It really happened for a moment to explore where this emotion came from. I felt it rise from my stomach like caustic acid in my body. At the moment of the very presence in this and the observation - it immediately began to subside.
Осъзнах, че вече не бях завладяна от емоцията и успях да се върна отново в цялата ситуация. Сестра ми вече крещеше на човека как щял да убие детето й, а той от своя страна се оправдаваше, че не ни е видял.
I realized that I was no longer overwhelmed by emotion and managed to get back into the whole situation. My sister was already shouting at the man how she was going to kill her child, and he, in turn, excused himself for not seeing us.
Всъщност удара беше съвсем лек и всичко беше наред с нас.
In fact, the blow was quite light and everything was fine with us.
В този момент за първи път си дадох сметка, че когато допуснем емоциите да ни завладеят, ситуациите започват да ни изглеждат много по-грандиозни отколкото всъщност са. А могат просто да бъдат разтворени с това изкуство на съзерцанието, което ни е дадено като дар, който бях забравила да използвам.
At that moment, for the first time, I realized that when we allow emotions to overwhelm us, situations begin to seem much more spectacular than they actually are. Or they can simply be dissolved with this art of contemplation, which was given to us as a gift I had forgotten to use.