Водещ мой принцип в отношенията към непровокирана и агресивна надменност на руски политици към България винаги са били думите на Пушкин "храните гордое терпенье, не пропадет ваш скорбный труд". Най-вече защото няма смисъл да споделяш потоци от негативна енергия, иррационална и безпричинна омраза, в дъното на която руските политици отразяват собствените си комплекси. За това дистанцията е най-добрата политика - в последна сметка никой не може да ги спаси от самите себе си. Знаете класическата фраза, че Русия няма нужда от външни врагове, достатъчни са собствените и грешки. Никой не може да нанесе по-голяма вреда на Русия от самите руски политици.
Дори и когато Соловьов ехидничи в ефир, че българското посолство не изпраща протестни ноти, също трябва да се оставя без последствия, поне свръхоразмерени. Знае се кой е Соловьов и каква е ролята на предаванията по Първия Канал. Но, и тук започва моето разминаване с оценката на нашето външно министерство в решението да се мълчи и да се снишаваме. Едно е да липсва пространна, извън мащаб, реакция на дипломатическо равнище - външно срещу медия /това е безмислено/, друго е да липсва оценка на публично равнище - защото както българските, така и руските граждани трябва да научат какво мислим по казаното в публичен ефир с участието на бивши и настоящи политици.
Първо, оценката на Министерството на външните работи, че казаното в програмата на Соловьов било лично мнение/!?/, обичайна проява на свобода на словото и не предполага никаква институционална реакция, е абсурдна. Както участниците, които са високопоставени и активни политици, така и платформата, на която те се изявяват, са политически детерминирани и де факто платформа на публична руска политика. Нито една дума, нито един участник не може да попадне в прайм тайм на най-важната руска медия без да е "съгласуван" - самият Соловьов е такъв - генерал от хибридната армия на Кремъл. В този смисъл, не можем да се правим на неразбрали, че де факто това предаване е организирано и реализирано по заръка и в изпълнение на волята на Кремъл именно като обработка на руското и българското обществено мнение. Както частната армия "Вагнер" допълва редовните войски, така и медийните "рицари" на Кремъл допълват атаките по линия на РПЦ и МИД.
Да се правиш, че това не е така и се затвориш в черупката на "ни чул, ни видял", каквато е позицията на МВнР не е оптимално, включително като профилактика, да не говорим, че не съдейства за нормализацията на отношенията. Най-малкото, защото насърчава агресивната страна да повтори опитите си.
Второ, в битката за сърцата и умовете, включително в отразяване на хибридните атаки на Москва срещу нас, има важни и второстепенни битки, но няма незначителни битки, които просто можеш да заметеш под миндера. А сагата около визитата на Патриарх Кирил и антибългарската истерия в Русия не са импровизации, а част от предварително подготвен план и сценарий в изпълнение. Антибългарските излияния на Волен Сидеров, който са без прецедент по наглост, не само тестват нови граници на търпимост и позволеност, но маркират нови рекорди в политическата тектоника. Те говорят за ново шокиращо ниво на стратегически рискове за националната ни сигурност, които не могат да се терапират с мълчание. Силно се съмнявам, че българската държава изобщо е способна да се справи с тях, без помощта на партньорите ни.
Прокуратурата и службите на практика не работят по терапия на руските рискове, да не говорим срещу Сидеров, чийто "министри" са проводници на бизнес интересите на Пеевски. Ако проследите линията на поведение на главния прокурор и на Пеевските медии, които са новите официози, без особени усилия ще откриете системна проруска позиция - преследват се хора с открити проатлантически позиции. Лаская се, че съм сред обектите на тяхното внимание. Но тук не става въпрос за мен, а за българската държава и институции, които трябва да се бранят.
Защото Русия възприема мълчанието ни за слабост, както между впрочем и проруските кръгове у нас. Повече от сигурен съм, че тази линия на външно е личен избор на Бойко Борисов, който се стреми да "балансира" и да потуши скандала, като премине към "бизнес както обичайно". И това е нормално - България има много по-важни битки да води за да осигури евро-атлантическо бъдеще за Западните Балкани. Не защото Западът така иска, а защото това е единствената гаранция за собствената ни сигурност и развитие. Алтернативата е Западните Балкани да се превърнат в зона на перманентна нестабилност, на раздори и противопоставяне, което ще блокира развитието ни за десетилетия напред. В този смисъл е архиважно да не водим всички битки, а само най-главните, тези които си струва да спечелим.
Но "прагматичния дневен ред", за който ратува Борисов не е стратегия, а по-скоро фон, зад който се крият сделките /мними и реални/ около Белене, Турския Южен поток, около гарантиране на монопола на руския газ и нефт у нас, новите проекти за руско влияние през скрити придобивания на стратегически предприятия в телекомуникации, медии, енергетика, банки, които де факто формират икономическата база на руското влияние. И тогава човек се пита - ние се снишаваме, а Патриарх Кирил и Русия агресират и влизаме още по-дълбоко в невъзможното уравнение на бизнес с партньор, който не те приема за равноправен и иска да те дестабилизира.
Ето защо, антибългарската истерия в Русия не трябва да остава без реакция, дори и на дипломатическо равнище, защото тя може да нанесе поражения, далеч извън текущата политическа целесъобразност. Не само може, а и ги нанася, ако проследим бекграунда, втория план, на сделките около ЧЕЗ, Теленор, Нова ТВ и т.н.
Всеки, който е загрижен за бъдещето на отношенията между нашите народи, не трябва да остава безучастен или равнодушен към стимулираните от Кремъл опити за омаскаряване на българските институции и народ. Не можете да очаквате, че хората в Русия сами ще стигнат до нашата позиция, като не я поднесем убедително и интензивно.
Не очаквам промяна в отношението на Борисов и на МВнР. За съжаление, дори и към добронамерените критики, премиерът реагира болезнено. Пък и как да реагира по друг начин, когато неговият посланик в Москва си сътрудничи с архитектите на новата агресивна политика на Русия - като участва в публични мероприятия организирани от Константин Малофеев и Леонид Решетников, т.е. с хората под крилото на Патриарх Кирил и архитекти именно на този тип агресивна руска политика към България?
Тези хора готвят следващите си операции и мълчанието ни ги окуражава.
Едно е мярата в реакцията, друго е липсата и.