Имах удоволствието да разговарям с Бас Лансдорп, СЕО на Марс Уан. Днес от 18 часа в Ивент Центъра на Парадайз Мол ще има среща с българска публика. Успях да запазя няколко билета, защото се оказ, че няма - ако някой иска да се обади срочно.
Защо е важна визитата му у нас?
Вчерашният разговор беше много важен - защото разкрива пропастта между манталитета на редовия българин и първопроходците, които теглят Света напред. Не твърдя, че нямаме своите основания и силни места като българи. Но това, което остро ни липсва са мечтите, дръзновението и най-вече прионерския дух, включително умението не само и толкова да изложим една идея, а да потърсим и намерим практически път към реализацията и.
В повечето случаи се отказваме още преди да знаем защо, без да разберем какво точно ни липсва и дали няма други пътища.
Колонизацията на Марс е дългосрочна цел. Със сигурност няма да бъде нито лесна, нито постижима в обозримо бъдеще - т.е. това е цел на няколко поколения. И тук настъпва разрива между манталитета на съвремения българин - който гледа в краката си и в близкия план и този холандец, който е сращнал голямо разбиране в Америка и почти никакво в бюрократизирания ЕС.
Той си е поставил задача, която е на равнището на Човечеството. Колко от нас имат такива цели? Животът ни минава в дребнотемие и провинциализъм, в някакви убийствени битки за мнимо надмощие.
Бас тръгва към звездите и започва да рационализира своята висока цел, като я фрагментира на по-малки постижими проекти. За да запали други хора - инвеститори, поддръжници, спонсори - трябва да им предаде и ги зарази със своя оптимизъм, като намери прагматичния ъгъл за тяхното място, полза и интерес в този процес.
И тук идва големия разрив - правото и възможността на българина да реализира големи задачи - на равнището на човечеството. У нас провалите и несбъднатите надежди се случват от само себе си, ние престанахме да мечтаем за върхове. Всеки намира път първо за своя скепсис, което оправдава нежеланието да се рискува и да се отдели време, внимание и ресурс. Страхът от фалит и от провал парализира съзнанието още преди старта.
Бас разсъждава по друг начин - той разбира движението на човечеството към нови хоризонти като многоактен процес, който минава през тестване на границите на възможното, през възходи и падания. Селище на Марс е постижима цел с днешните технологии.
Да, шансовете ракетата, която ще изстреля товари, екипировка, роботи и накрая хора не са сто процентови - загубите при пруск варират между 3 и 20 процента. Знаете колкото астронавти загинаха, съзнателно поемайки риск за излезем в Космоса и да кацнем на Луната.
Да, шансовете за превръщането на тази мисия в печеливш проект са значими, но не сигурни. И тук също има риск.
И Бас го съзнава, както и всички партньори, с които работи, сред които е и Илон Мъск.
Достатъчно вероятно е той да не успее, фалитът не може да се изключва.
Но знаете ли какво - това няма никакво значение. Защото в преследването на своята велика цел - да отвори вселената за пътувания и заселване на хора, Бас и компания ще преместят границите на човечеството в пряк и преносен смисъл, ще създадат толкова много производно вдъхновение, творчество, ентусиазъм и иновации, че той ще е успял вън от това дали е стъпил на Марс.
От такива хора има нужда България, за да излезе от блатото на посредствеността, от близкия хоризонт и дребнотемието.
Силно Ви препоръчвам да отидете на лекцията му довечера. Ако имате нужда от съдействие питайте.
Мисията към Марс е важна за всеки един от нас, за България.
За това, когато направихме допитване колко от нас са готови да се включат в това еднопосочно пътуване към Марс желаещите, като мен, бяха единици.
Шапо, господин Лансдорп и успех.