Правя изключение от правилото да не обръщам внимание на посредствени людe и още по-посредствени изказвания. Но съзнавам, че България има нужда от европейска левица и когато един от малкото останали представители на "евролевите" в БСП - Кристиан Вигенин буквално изнемогва с аргументите, за да брани евроазиеца Таско Ерменков, да драсна няколко реда, за да разсъждавам върху по-глобалния и значим за страната контекст на случилото се.
Защо Кристиан Вигенин прави мечешка услуга и на себе си и на БСП с "матросовската" защита на откровена глупава постъпка на свой съпартиец? Няма съмнение че именно на бившия външен министър - едно от последните лица в ръководството, което е добре прието в посолствата на съюзниците ни, е възложена мисия по поправяне на репутационната щета. Нинова е "бита" карта, от толкова много изцепки в евроазийско направление и стремеж да изпревари Борисов в коленопреклонение към Москва..
Аргументът, че депутатът с "порязаващата уста" изразява лично мнение, хулейки всичките ни съюзници издиша отвсякъде, защото не става реч за представител от задните скамейки в БСП, а за човек който често изразява официални позиции - било то пред медиите, било то в парламента. Няма никаква следа от изричен текст в неопитомения съветски патос против "империалистите", който да предшества или завършва излиянието му в смисъл, че това е лично мнение. Нито пък БСП се е разграничило от него преди да стане скандал. Без този текст, всеки може да го тълкува казаното от Ерменков като тежащо, дори официално мнение на БСП.
Може да се интерпретира дори като знак за стратегическа промяна в политика - БСП взема курс към излизане от НАТО и ЕС, както е предвидено по плана Решетников. Няма лошо, но просто го обявете официално, пък ние ще си правим сметката, както и избирателите. И така БСП трудно достига до властови позиции, а с Таско Ерменков като знаме на антизападния крен в тази партия гарантирана им е опозиция за вечни времена.
Социалните мрежи са легитимна и все по-официална платформа, която БСП също ползва и изказаните там мнения също могат да бъдат официални, особено без текстове за лично мнение .
Второ, тромавата позиция на БСП по аферата "Скрипал" - "ни тако, ни вако" - също е твърде прозрачна и незащитима позицията на БСП. Разбирам, че имат нужда да демонстрират своята опозиционност като се оправдават пред Москва за солидаризацията на България през личен пост на външния ни министър /!?/ с позиция на Великобритания и на ЕС.
Самият избор на начин за оповестяване на официална позиция на Екатерина Захариева говори за желание да не се вдига "топката", но София няма друг полезен ход. Защото друго означава, че утре когато ние имаме нужда от солидарност, Британия и другите ни съюзници също ще се замислят и по този друм ще настъпи неусетно края и на ЕС и на НАТО за нас. След това отново ще се жалим за историческата ни орис британци и западни съюзници да не ни вярват, а Москва да бъде единствения ни щит и меч, който най-често "поразява" не врага, а умовете и героите на българите.
Използването на бойно отровно вещество на територията на съюзническа държавата не е само терористичен акт, без прецедент в следвоенната история на Европа, но и нападение срещу съюзник по силата на член 5 от договора за НАТО.
Какво чуваме от БСП и Вигенин - че трябвало да не се избързва - забележете при атака с химическо оръжие!?, когато първа задача на всяка власт е да идентифицира и терапира опасността, като максимално бързо и рязко ограничи щетите и даде отговор на ужасеното си население - кой и защо? То и затова се нарича оръжие за масово поразяване. Защото целта на тази атака, ако не знаят Вигенин и Борисов, не са само и толкова конкретните цели - баща и дъщеря /много по-християнски избрана цел/, а "масовото поразяване" със страх от Кремъл.
Не е толкова трудно да се разбере логиката в тази стратегия на "устрашение" на Путин - той иска да му обърнат внимание и да говорят като равен с него. И тъй като не може да го направи със силата на убеждението и позитивната политика, се обръща към силата на страха. Веднъж посланието му има външен адрес и втори път - вътрешен адрес - да каже на всички свои опоненти или скептици в службите за сигурност, на потенциално несъгласните олигарси, политици, медии, че ако тръгнат "ва банк" срещу него, няма да намерят спасения в чужбина.
Световните медии са изпълнени с материали посветени на подобни на случая със Скрипал смъртоносни атаки, но "странните" случай в Русия - които касаят политици и военни са в пъти повече, което разкрива или ново състояние на неконтролиран хаос или санкционирано "от горе" систематично отстраняване на хора, които Путин прецени че са риск за неговото управление - или са опоненти или много знаят.
Западните санкции удрят все по-дълбоко и недоволството в елита расте. Не се заблуждавайте, само с национална гордост не се живее - в лека перефраза - "гордость на хлеб на намажешю". Не само и толкова защото подкрепата на изборите за Путин е фейк, подправена, напудрена, а защото властта в хилядолетната история на Русия не се решава на избори. Реакцията на Михаил Ходорковски беше показателна - "ако Путин реши, никакви мерки за сигурност, няма да ме оставят жив". Тоест посланието от Кремъл е чуто - изобщо да не им минава през главата на опозиционерите да се обединят с недоволните вътре "боляри" и да свалят царя.
Втората цел, разбира се, са западните политици и общества. Британия допусна вътре в себе си изключително много олигарси, руски политици - с техните пари и задкулисни "мисии", като така стана зависима във вътрешните си суверенни решения. Владимир Путин не пропусна да изтъкне именно тази слабост на стратегически съюзник на САЩ и ЕС - вие ерозирате моята власт чрез санкции, но аз мога да нанеса поражение на ваша територия. Не забравяйте - става дума за човек, който е отмъстителен до крайна степен. След като не може "по хорошему" и го превръщат в "изгой" - в "прокажен", ще показва лошата си страна. Разкритията на намесата му в американските избори го лиши от привилегията да действа зад кадър, на тъмно и тихо. Сега целия свят е нащрек и всяка негова проява и акция се възприемат с подозрение, със скепсис, като се търси втори план. Това е рамката и контекста който стои зад реакцията на британското правителство на нападението с химическо оръжие в Солсбъри. Вчера руския посланик в Лондон се изпусна, че единствената причина Скрипал и дъщеря му да бъдат формално живи само заради приложения антидот, което маркира степен на информираност, която предполага за ангажираност.
И това БСП и Вигенин няма как да не отчитат, че тук става дума за "голяма политика", а тя не се прави по "къси" гащи.
Да разгледаме какво би станало ако Скрипал и дъщеря му бяха нападнати у нас, за да "поучим" Великобритания как точно трябва да се реагира. Примерно в центъра на София полицията намира баща и дъщеря в безпомощно състояние. Пристига патрул на МВР и линейки ги откарват в болница. Още на място може да се установи и всеки добър лекар може да познае, че е засегната нервната система, зеници, реакции и т.н. Тук е първия риск - от загуба на време при точна диагноза за да се даде антидот. Там всяка секунда е ценна.
Бърза справка на МВР в онлайн системата удостоверява за кои хора иде реч.
В Британия, която вече е патила не само от Литвиненко, Березовски, и още поне петнадесет души, веднага свързват неоспоримите факти със състоянието на намерените, каква е предисторията им и какво Русия има като обичай да прави с подобни "изменици". Възможностите са две - или Русия или терористите, които са се добрали до нервнопаралитичен газ, заради слаб - преднамерено или нарочно - контрол върху подобен газ от руските власти.
Не съм сигурен, че у нас ще има подобна експертиза и капацитет, да не говорим воля за реакция, като тези на британските служби. А странни смъртни случаи в България с политици и бизнесмени, колкото искаш. Погребваме и "добър човек беше".
Нито служби, нито здравни власти, нито политици се задълбочават в търсенето на истината.
Новината за използвания нервнопаралитичен газ единственото ще гипсира от страх българските политици, които ще се втурнат с надеждата да не бъдат следващите обекти на величавия гнява на кремълсикя Зевс. И сега водещи български политици са гипсирани от неистов страх, да не би Кремъл да се разправя с тях по подобен начин, защото имат грехове, не изпълняват, пък и пари имат да връщат. Сигурен признак за това е размера на охраните - ето Ви един интерес въпрос, кой има най-голямата охрана у нас?
Това обяснява и обтекаемите изказвания на Борисов и Вигенин за вината.
Дори да приемем, че на мястото на "събитието" при атака с газ у нас пристигнат квалифицирани ченгета със знания, веднага след като докладват нагоре ще има заповед "да не се бърза", което на практика лишава разследването от знанията на "горещите следи". Включително полицаите, които неизбежно пострадват, тъй като при първия досег "опасността" на местопрестъплението нямат защитна екипировка.
И на какво отгоре Вигенин квалифицира британската реакция като "прибързана", а Борисов се изцепва в Брюксел, че обикновено най-накрая излизало друго?! Колко пъти "експертът" Борисов или Нинова или Вигенин са разкривали подобно престъпление, за да говори от позицията на вещо лице? Само съпоставете броя на загиналите при странни обстоятелства и броя на разкритите престъпления, да не говорим за осъдените. У нас през прехода стотици хора загубиха живота си насила и почти никой не влезе в затвора. От толкова дълги години на снишаване, вече забравят да могат да ходят изправени и смятат нормалността за крайост, за екстремизъм.
Какво трябваше да направи Британия като съюзник, защото ако е ударена тя, утре може всеки да бъде обект на атака. И тук опираме до жестоката и груба истина.
Българските политици не вярват на съюзите в които членуват, че могат да ги защитят от Русия на Путин. Не ги винете, ако кремълския лидер е в състояние да проникне в светая светих на западните демокрации - изборния процес, да качва и сваля политици, да манипулира социалните мрежи и изобщо да модулира настроенията на обществото на Запад - то какво да кажем у нас.
Реакцията на Вигенин и Борисов е еднотипна - молба за милост към Путин да "прости", да прави разлика между онези "лошите" на Запад и нас "братята" тук, които сме принудени да се съобразяваме с Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж и Берлин. Какви точно доказателства очаква Борисов преди да изгони руските разузнавачи от дипломатическите им постове?
Може би влязла в сила законна присъда на британски съд? Вече има присъда на британския съд по делото Литвиненко, но Русия не предаде Луговой и отказа изобщо да се съобразява с британското правосъдие.
Може би сега ще е различно и изобщо съществува шанс за съвместно разследване на британски и руски специални служби? Примерно българските ченгета да се съгласят да работят съвместно с руски ченгета по дело, в което се подозира намеса на руската държава?
Ако питате дали този тип приглушени реакции са единствената опция за българска външна политика - ще Ви отговаря с "не, разбира се". Но от гледна точка на Борисов и висшия клир на БСП -действително е така. Българският политически модел, включително личните съдби на тези политици - като започнете от президент, премиер и лидер на опозиция - са толкова силно и неразривно свързани с Кремъл, като жизнена и професионална перспектива, толкова оплетени и неразривно интегрирани във всякакви мрежи от финансови, икономически и в последна сметка политически зависимости, че те са се поставили в положение на тотална невъзможност да провеждат независима политика от Кремъл без страх да не пострадат като Цар Борис Трети, като Георги Димитров, като Тодор Живков /защото и той беше свален от Москва, макар че остана жив/.
Алтернативата е Стамболов и Левски, но не виждам много желаещи "на върха" да прегръщат този риск с идеята да служат на България.
В това полуразкрачено състояние, маркирано от изказването на Вигенин и на Борисов, страната ни няма шанс да съхрани здравословна дистанция от Кремъл без водещите ни политици да бъдат сковани в страх за собственото си физически и политически оцеляване.
Колкото по-близко сме до Москва в тези турбулентни време /а най-лошото тепърва предстои/, толкова по-болезнено ще изпитваме въздействието на всяка екстремност в нейната политика. Не е трудно за разбиране, нали?
Въпросът е дали ще оставим Кремъл да ни завлече със себе си на дъното, като ни задължи да плащаме сметките му?