Здравейте! Аз не обичам да чета стихотворения,четях и ги учих на изуст в училище по принуда.Веднъж обаче когато бях на 16 години се зачетох в едно стихотворение,но забравих заглавието му и на кого беше.До колкото си спомням беше на Вапцаров,но не съм сигурна изобщо.В това стихотворение се разказваше за самодисциплината и моралът и как ако всеки остави в някаква касичка по 20 стотинки и за изграждане на нещо от рода на комунната система.Тогава разсъждавах над него и си мислих да това е добре,но всички хора трябва да бъдат честни и на практика е невъзможно.Но като цяло това стихотворение остана в съзнанието ми и съжалявам че забравих от кой е!Когато дойдох 90-те години в Швейцария се натъкнах на една крайпътна табела на която пишеше "Откъснете си сами ягоди"Попитах какво означава и тогава мъжът ми обясни,че всеки може да си набере сам ягоди и да остави пари в касичката.Това обяснение автоматично ми припомни стихотворението и си казах "Боже наистина съществува такава държава"Сега след 20 години живот в Швейцария за мен това е нещо нормално и затова вчера когато пътувах из прекрасната Швейцария спрях да си набера цветя и да ви покажа за какво говоря:) Това е касичката в която всеки който реши да си откъсне цветя оставя пари в металното по средата.Има си и ценоразпис и условия как да се берат и съответно ножици.Никай от собствениците на земята не стои тук и няма камери за наблюдение и никой не къса без да оставя пари.Не защото не може,а защото има морал и самосъзнание.
Ето аз си откъснах и оставих пари и се любувах дълго време на природата.
И ето част от красивите лалета на моят балкон.
Разказах ви една малка част от държавата в която няма просяци,бездомни хора и животни!Това е една малка част от причините поради които обичам много много Швейцария!Моята втора Родина:)
Благодаря ви!