Успешните икономисти не се занимават с политика, защото са прекалено заети да се занимават с нещо в което са по-успешни от всички останали и им доставя истинско удоволствие - икономиката.
Успешните икономисти знаят по-добре от всички останали, че колкото по-малка е политическата намеса в икономиката, толкова по-добре е за нея и всички останали. Поради тази и още милион добре обосновани причини, успешните икономисти не желаят да извиват ръцете на свободният пазар, така както истински вярващите, не желаят да извиват ръцете на тяхния Бог.
Разбира се, че политиката не се прави от успешни икономисти. Политиката се прави от политици.
За да получат популярния вот, кампаниите на политиците първо трябва да бъдат чути и видяни, а това става само с финансирането на големите лобисти - кронисти.
(Последната президентска кампания в САЩ, струваше на всеки от главните играчи, по $1 милиард долара. *официално отчетени...)
След така необходимата финансова инжекция, на дневен ред идва и самата кампания, която се състои в неизпълними обещения към непросветната маса - популизъм. Лъжи, лицемерие, дупене, заплашване, просене и тнт. нечистоплътности.
"В името на общото благо, обещавам да открадна от честно спечелените пари на Иван и да ги дам на Драган!" (Площадът избухва в мощно Ура)
Накрая, когато бъдат избрани, политиците трябва да върнат парите на инвеститорите си - лобисти, което, разбира се, става от джобовете на народа.
Има два вида икономисти:
- Успешни.
- Неуспешни.
Има два вида политици:
- Удобни идиоти.
- Социопати.
Това е политиката, бруто и нето, а успешните икономисти я заобикалят отдалече, погнусени и с запушен нос.
