Метапарадигмата на Субективната реалност е модел, който описва реалността като субективна, което означава, че тя е вътре в нас. Освен това съзнанието не само въздейства върху реалността, но е и основният 'материал', от който тя е изградена. Според това описание реалността е виртуална, холографска симулация, задвижвана от съзнанието.
Този модел е представен най-ясно в трудовете на Томас Кампбел, Башар, Михаил Радуга и Вадим Зеланд. Главната идея е, че всичко в този свят представлява холограма - ние, Вселената и изобщо - цялата реалност. Освен това ние съдържаме в себе си всички възможни (холографски) версии на нашата реалност и от нас зависи да изберем съзнателно или (както по-често се случва) несъзнателно предпочитаната от нас версия. В поредицата за Транссърфинга Вадим Зеланд описва пространството на варианти - безкрайно метафизично пространство, съдържащо всички възможни конфигурации на реалността, както и всички възможни развития на събитията. Ако направим аналогия с видео игрите, то това напомня безкрайно мощен сървър, който съдържа всички възможни карти, текстури, модели и скриптове.
Томас Кампбел - един възхитителен физик, работил над различни програми и проекти в НАСА - създава първата истинска Теория на Всичко. Той сравнява нашата реалност с тази на MMORPG игрите (от англ. - Масова Мултиплейър Онлайн Ролева Игра) като 'World of Warcraft' или 'Grand Theft Auto: Online'. В началото на презентациите си той обикновено споменава експеримента с двата процепа. На кратко, чрез този експеримент виждаме как електроните (както и други частици) могат да се държат и като частици, и като вероятностни вълни, в зависимост от това, как е проведен той. Копенхагенското изявление предлага много интересно тълкуване на този феномен. То твърди, че физичните системи нямат точно определени свойства преди да е направено измерване и че самото измерване свежда множеството на вероятностите до само една от всички възможни стойности. По късно това изявление се превръща в само една от многобройните интерпретации, тъй като много физици отказват да се съгласят с идеята, че реалността не е обективна. Редица учени допуснали, че измерването може да влияе на процеса/системата и следователно да изкривява резултатите.
Затова бил проведен друг експеримент - 'Отложеният избор, или Квантовият унищожител'. Той е създаден така, че устройствата за засичане да не влияят по абсолютно никакъв начин на системата. Резултатите били същите - обикновеният дуализъм частица/вълна. И което е още по-интересно - оказало се, че не измерването определя как ще се държат електроните, а наличието на данни относно резултатите в тази (виртуална) реалност. Това означава, че докато данните са записани където и да е в четлив формат, включително и в човешки ум, резултатите винаги ще показват дуалност [частици/вълни]. Но ако липсва всякаква информация относно резултатите, то при момента на наблюдение ще получим вълнова картина в 100% от случаите.
Томас Кампбел прави заключението, че реалността е статистическа и вероятностна, а не обективна. Той обяснява, че реалността попринцип е в състояние на 'непрекъснато изменение' (от англ. - 'state of flux') и че тя се 'прави' или 'построява' (от англ. - rendered) само докато е наблюдавана. Разбира се, както всяка виртуална реалност, е нужно тя да спазва определено 'множество от правила'. Това напомня точно на видео игра. Ако някога сте виждали как програмистите разработват игри, може да сте забелязали, как когато главната гледна точка (камера) гледа към нещо, то се 'създава', за да може да бъде видяно. Но в момента, в който камерата се измести встрани, то изчезва. Това се прави с цел ефикасност (спестяване на ценни ресурси).
Кампбел също обяснява как нашето намерение въздейства на вероятността и как по този начин можем съзнателно и целенасочено да променяме събитията.
Много е лесно това да се наблюдава в осъзнатите сънища. Ако намерението ви е ясно и фокусирано, проявленията следват веднага. Понеже 'множеството от правила' там е различно, нещата се случват доста по-бързо. Една от характеристиките на осъзнатите сънища е, че те не са толкова стабилни, както е ежедневната реалност.Например, можете да погледнете картина, да извърнете поглед, а когато я погледнете отново, тя вече да е различна или изобщо да я няма. Това, което се случва, е че когато не гледаме към картината, тя просто не е 'построена'. Намира се в състояние на 'непрекъснато изменение'. В момента, в който я погледнем отново, вълновата функция се разпада и ние възприемаме една от възможностите, какво може да има там. Това е природата на осъзнатите сънища - те са доста по-флуидни и динамични. Но основните принципи са същите. Михаил Радуга пише за връзката между ежедневната реалност, осъзнатите сънища и квантовата физика в книгата си "The Phase: Shattering the Illusion of Reality".
Да кажем, че сте в осъзнат сън и летите над огромна планинска верига. Възхитени сте от това, колко реалистично изглежда всичко. Дори и най-малките подробности са съвършени. Слънцето залязва зад планините, а небето е обагрено в ярки цветове, които дори не сте виждали в ежедневния свят. Чувате свистенето на вятъра, докато прелитате над върховете, и се удивявате от ускорението, което чувствате, когато сменяте посоката на летене.
Събуждате се истински въодушевени от това, което сте преживели. Веднага вземате дневника и записвате съня си до най-малката подробност. Дори рисувате малка карта на мястото, на което сте били. А сега нека ви попитам - къде се намират планините, над които сте летели? Можете ли да посочите към тях? Можете ли да отидете там в ежедневния свят?
Повечето хора биха отговорили, че всичко това се е случило в главата им. Затова задавам следващия въпрос - какво ни кара да мислим, че ежедневната реалност не е също в главите ни? Фактът, че прекарваме времето си главно тук, опровергава ли тази идея? Какво ако осъзнатите сънища и материалният свят са просто различни 'потоци от данни' (както ги нарича Томас Кампбел) и ние просто избираме (съзнателно или несъзнателно) към кой от тях да се настроим? Какво ако и двата свята са вътре в нашата "духовна глава", т.е. в нашето съзнание? Ако това е вярно, то по същия начин, по който осъзнатите сънища са вътре в нас, така е и светът в будно състояние.
Нека да разгледаме света като виртуална реалност от видео игра. За да може нашето съзнание да изживее виртуалната реалност отвътре, то се нуждае от 'превозно средство'. Това е нашата система ум-тяло. Това е игралният ни 'герой' (от англ. - character), който ни позволява да си взаимодействаме с игралната среда.
А какво да кажем за другите хора? Да не би те да са просто NPC-та (от англ. - 'герой, неуправляван от играч'), генерирани от виртуалната реалност? Не - този светоглед се нарича 'солипсизъм' и както вече споменах, не е тема на тази поредица. От друга страна, Метапарадигмата на Субективната Реалност ни дава много интересен отговор - всеки човек е духовно същество, което използва 'герой', за да играе играта ' Живот'. Освен това всеки играч създава (на по-висше ниво) цялата Вселена, в която живее, както и всички хора, с които общува.
Тук има един тънък момент - ние създаваме другите 'герои', а не самите същества. Точно по същия начин работи и 'World of Warcraft'. Да кажем, че с вас играем 'WoW' и се срещаме пред Айрънфордж - столицата на джуджетата. В моя случай всичко, което виждам на екрана, е създадено само и единствено от моя компютър. Включително и вашият 'герой'. От ваша гледна точка всичко, което вие виждате на вашия екран, е създадено от вашия компютър. Просто сървърът ни позволява да се срещнем в играта като синхронизира двете виртуални реалности.
По същия начин работи и ежедневната реалност - всеки от нас живее в собствен свят и по колективно споразумение решава (на несъзнателно ниво) да се настрои към общата реалност, за да можем да имаме споделено изживяване.
Според Башар съществуват четири Вселенски закона. С цел повече яснота, по-късно добавя пети към описанието. Тези закони са описани чудесно от 'The Biggest Picture', затова тук ще цитирам части от текста.
1.Вие съществувате
"... Което означава, че никога няма да престанете да съществувате. Винаги сте и винаги ще съществувате. Вие единствено променяте формата си. Единствено перспективата към структурата се променя; самата структура просто съществува. ..."
2.Всичко е тук и сега
*"... оттук изглежда следва, че всичко съществува едновременно, тук и сега, което означава, че реалността (това, което съществува) няма нито начало, нито край; тя просто е. Всички изживявания, всички начала и краища се случват вътре в това, което вече съществува. Реалността не "идва" от никъде; тя просто е, като изживяването на тази реалност, което е вечното сега, продължава безкрайно.
Така че всеки момент е всъщност един и същ момент от различна гледна точка - различна перспектива, която Всичко Което Е има към себе си.
Всичко Което Е се преживява (или, по-точно казано, недуалното Едно преживява себе си като Всичко Което Е), субективно, вътре в самото себе си, безкрайно. ..."*
3.Едното е всички, и всички са Едното.
*"... Едното се преживява субективно като Всичко Което Е, вътре в самото себе си, от различни гледни точки, в безкрайно многообразие от форми.
Всичко Което Е съдържа положителното, отрицателното, както и точката на баланс в центъра на полярността. Именно затова преживяването не е дуалност, а по-скоро троица. ..."*
4.Каквото излъчвате, това получавате обратно.
"... Дайте му положително определение и ще получите обратно положителен ефект. Отрицателно определение - отрицателен ефект. Или "сходна вибрация към сходна вибрация" - просто енергийна физика, описана от физическата гледна точка като Закона на Привличането. ..."
5.Всичко се променя, освен първите 4 закона.
*"... Както Башар формулира 5-ия Закон на Творението: Промяната е единствената константа и всичко се променя, без първите четири закона.
Следователно дори и "законите на физиката", определени от "константи", в действителност не са закони, а по-скоро навици (както посочва Рупърт Шелдрейк от гледна точка на Метапарадигмата на Обективната Реалност). ..."*
Може да се каже, че тези закони са част от обективната действителност. Това не противоречи на твърдението, че реалността е субективна. Субективна е именно виртуалната реалност, игралното поле. Но обективна реалност все пак съществува извън симулацията. Просто тук не става въпрос за тази обективна действителност.
Както вече споменах в предишния пост, Метапарадигмата на Субективната Реалност не изключва изживяването на обективна реалност. Тя го поддържа и обяснява как то е просто една възможна перспектива. То е нещо като подмножество на множеството на субективната реалност. Ако използваме термини от информационните технологии, то можем да кажем, че субективната реалност е операционната система, а обективната реалност - програма, вървяща на нея.
Разбирайки четвъртия закон ("Каквото излъчвате, това получавате обратно") стигаме до интересно заключение - обратната връзка, която получаваме от реалността под формата на преживявания, по никакъв начин не представлява нито награда, нито наказание. Това е просто физика. Много пъти, когато правим нещо мило за други хора, чувстваме надежда, че "мама и татко" ще ни похвалят и ще ни възнаградят за доброто ни поведение. Но не е точно така. Истината е, че съществува фундаментален механизъм за това, как работят нещата, и изравнявайки действията си (умствени и физически) с основните принципи, получаваме съответните резултати.
Освен това, понеже получаваме обратно всичко, което излъчваме, то когато откажем да повярваме в това, че реалността е субективна, а вместо това се съгласим с масовото убеждение в обективна такава, то именно такъв вид отражения и ще получаваме. Така че в известен смисъл всички са прави. Хубавото е, че ако вземем ново решение и започнем да действаме, сякаш реалността е субективна, то тя ще подкрепи избора ни и ще го отрази обратно към нас.
Този начин на мислене води до осъзнаването на факта, че решенията на проблемите ни винаги са вътре в нас. Как да се възползваме от тези решения е тема на тази поредица и ще бъде описано в следващите постове. :)