Хей-хей! :)
Радвам се да си говорим чрез този пост. Намерението ми е да споделя страстта си с вас, за да може и вие да се възползвате от знанието, което из основи промени всички страни на моя живот.
Започвам, представяйки общата картина на това, какво споделям; как и защо го правя. Нужна е и подходяща нагласа, за да можете правилно да усвоите наученото.
Това, което споделям тук, е моето знание относно самата реалност, моя опит и наблюденията от личните ми експерименти, както и препратки към мои приятели и ментори, които майсторски владеят занаята си. Споделям плодовете на своите изследвания относно това, как работи реалността. Имайте предвид, че пътешествието ми продължава и мога да споделя единствено това, което ми е полезно на момента, без да твърдя, че ми е известно всичко.
Описанието на реалността, което използвам, се нарича Метапарадигма на Субективната Реалност. На кратко, метапарадигмата е обща рамка, на която се базира цяла дисциплина. А частта "Субективната Реалност" предполага, че реалността е вътре в съзнанието ни. Това означава, че "външната" реалност не съществува отделно (обективно) от нас, а е симулация, задвижвана от съзнанието. Тази метапарадигма описва определени закономерности, принципи и съответните им приложения в ежедневието ни.
Доста хора правят две погрешни предположения на тази тема:
1."Реалността е в ума ми."
В този контекст, умът и съзнанието не са едно и също. Умът е инструментът, който използваме, за да мислим, докато съзнанието е много по-широко понятие - най-общо казано, то е цялото ни същество, включващо в себе си и нашия разум.
2."Понеже реалността е в моето съзнание, значи всички други хора са само съновни герои или несъзнателни NPC-та (non-player character), които нямат собствена воля."
Този светоглед се нарича "солипсизъм". В основата си не може да бъде отхвърлен (а може би може?), тъй като няма как да излезем извън собствената си гледна точка и да разберем, дали другите са съзнателни или не. Бих казал, че това е доста егоцентричен начин на мислене, тъй като е основан на предположението, че "Всичко, Което Е" е решило да се фокусира именно чрез системата ум-тяло на този един човек, а всички други хора са просто илюзорни проекции, създадени да забавляват егото.
В края на краищата не става въпрос толкова за правилно и грешно, колкото за това, колко ни е полезна определена система от убеждения. Ако някой се чувства щастлив, живеейки според солипсизма, без да пречи на другите, то това е супер. Просто нека не го бъркаме с Метапарадигмата на Субективната Реалност.
Знанието, което описвам е структурирано в практичен модел. Предназначението му е да даде на разума лесно за разбиране изображение на реалността, за да можем да взимаме най-добрите решения. Но картата не е местността. Човек не може да възприеме реалността обективно на нивото на разума. Като инструмент, разумът е доста ограничен откъм възприятия. Тъкмо затова ползата от търсенето на абсолютната истина е малка или дори никаква. Предостатъчен ни е модел, който да ни осигури последователни резултати. Все пак целта ни не е да намерим някакъв си интелектуален Граал, а да живеем живота си според съзнателния ни избор. Последното се постига чрез действие, а не чрез философстване.
Това знание не е мое. То просто си съществува. Част е от самата реалност и е достъпно на всеки и по всяко време. Било е описвано по много различни начини. Моят принос е уникалната перспектива, през която го разглеждам. От една страна представям общата картина, а от друга - разяснявам някои тънки моменти, които хората често пропускат. Обичам да опростявам нещата, а също и да рисувам цветни мисловни карти и диаграми, правейки връзки между различни учения.
Любимият ми начин да представям нещата е като правя аналогии между живота и видео игрите. По-нататък ще стане ясно, защо това е така.
А кои са любимите ми игри? Spoilers... :P
Правя това, защото то е най-голямото ми въодушевление. Така или иначе с това се занимавам по цял ден. Защо пък да не го споделя? Може да бъде полезно на мнозина и публикувайки го си отварям възможност да създам мрежа от хора със сходно мислене. Моето богатство са приятелите ми и на колко хора съм бил полезен.
Това също е и начин да отворя вратите си за изобилието. Мнозина може да искат да изразят своята признателност под формата на пари и подаръци.
Има и още една причина, защо правя това. Осъзнавам, че за да получа ново знание, трябва да дам от това, което вече имам. Така че споделяйки работата си, създавам поток, който ми позволява хем да науча повече, хем да бъда полезен другите.
Това, което ви дава този модел, е управление над вашето изживяване. Като разбирате правилата на играта (как работи реалността), можете съзнателно да изберете предпочитаната си реалност и да преминете към нея, изпълнявайки желанията си. Много е важно да разберете, че както с всичко друго, това също е умение и трябва практика, за да го овладеете. Така че е напълно естествено в началото да не се получава толкова добре, колкото ви се иска. Отнема време да се осъзнае всичко и да се създадат нови навици и умствени стратегии.
Освен видео игрите, осъзнатите сънища също са отлична платформа за овладяване на принципите. Причината за това е, че осъзнатите сънища и ежедневната реалност всъщност са едно и също нещо. Единствената разлика е, че реалността е доста по-стабилна и инертна. Но това е тема на друг пост.
Бих казал, че най-уместният подход към тази информация е комбинацията между истински скептицизъм и открит ум. Първото ни дава адекватна преценка, а второто - нови, по-широки перспективи.
Друга добра идея е акцентът да бъде поставен върху действието. Единствено систематичното и грамотно приложение ще превърне желанията ни в реалност. Фантазирането, философстването и колекционирането на учения не ни носи кой-знае колко. Дори и грандиозните прозрения не ни помагат, ако не се приведат в действие.
Още едно предложение, и то доста важно - голямо изкушение (и пристрастяване) е да идеализирате ученията и да не си позволявате да продължите напред в живота, преди всичко да сте изчели подробно. Проблемът е там, че това "всичко" никога не свършва. Това е доста коварен капан и е възможно да ви коства много време и нерви.
Ето един по-мъдър подход - ползвайте ученията само за справка. Нека да ви помагат да се самонаблюдавате по-точно и да обновявате стратегията си на "игра". Второ, извлечете нужното и го сведете до минимум. Трето, вместо да се опитвате да "жонглирате" с всички принципи наведнъж, просто ги "инсталирайте", като ги превърнете в навици и умствени стратегии. "Невро-лингвистичното програмиране" е отличен инструмент за тази цел. Това ще ви позволи да действате плавно и с лекота в различни ситуации, без да живеете постоянно в главата си - нещо, което иначе сериозно би ви блокирало. И накрая - приложете това, което сте научили, запишете резултатите си и споделете прозренията си с приятели, на които имате доверие. Така със сигурност ще овладеете всеки принцип.
Доста добре разбирам, че Метапарадигмата на Субективната Реалност не е широко разпространена. Затова е нужно въведение, което представя теоретичната основа на модела и защо можем да приемем, че реалността е субективна. В допълнение, можете да използвате няколко упражнения, за да си докажете на практика валидността на тази информация.
Именно за това става въпрос в следващия пост...