Целта на този пост не е да опише абсолютна истина, а да представи модел, предоставящ ни желаните резултати.
Законите на физиката не се нуждаят от вяра, за да действат. Достатъчно е да се предприемат действия (умствени и физически), които да са калибрирани, вземайки предвид въпросните закони, за да постигнем целите си. В същото време е вярно и че разумът ни се нуждае от стабилна основа, на базата на която да взимаме решения. Ако един модел не е придружен от ясна и рационална аргументация, то тогава е много малко вероятно да инвестираме времето и вниманието си в него. С други думи, ако не приемем Метапарадигмата на Субективната Реалност като валидна, няма да предприемем нужните действия, които биха ни довели до желаните резултати.
Именно затова пиша този кратък теоритичен увод.
Най-общо казано, това, което споделям тук, представлява информация. Тя може да бъде правилна или погрешна. И в двата случая носи определено значение, което по-късно изразяваме под формата на думи. Информацията, записана на носител, обикновено наричаме данни. А когато я използваме, за да разберем или направим нещо, тогава говорим за знание.
Това, което ме учудва е, че почти всички хора избират да се доверят на разни авторитети, вместо на самата реалност. Замислете се за момент - да кажем, че искате да разберете, дали оцетът и содата се неутрализират. Кой е по-разумният вариант? Сляпо да се доверите на някого, който е успял да ви убеди, че знае повече от вас или сами да проведете експеримент? Аз смятам, че върховният "авторитет"* е самата реалност. Докато мненията на умните чичковци могат да (и често) се разминават, то реалността винаги действа съвършено. Така че, както ми изглежда, е доста по-хитро да следваме пътя на личния опит.
Тук си струва да се вметне и още нещо - реалността е вечна, а човешката мисъл е сравнително нова, дори спрямо еволюцията на живота на Земята. Официалната наука - още повече. Освен това научното общество е подтиквано от икономически и политически мотиви, основани на страха и ограниченията. Това неизбежно предизвиква изкривявания в процеса на изследване и в достоверността на научния консенсус.
Всички размисли и приказки за истината са на интелектуално ниво. Но интелектът ни е ограничен. Той не може да възприеме, разбере и обясни цялата истина. Разумът създава карта на местността, мисли абстрактно и поставя етикети на всичко. Доста прилича на компютър - лесно се програмира и следователно е отворен за погрешни информационни схеми. В умовете на повечето хора истината се изкривява до голяма степен.
До шест-седемгодишна възраст информацията постъпва в подсъзнанието ни без да се филтрира. Там се кристализира в системи от убеждения, които ни се струват толкова очевидни, че никога не ни хрумва да ги поставим под съмнение. Така внушенията, които получаваме от многобройни посоки - семейство, приятели, медии, училище, религия, правителство и др. - определят нашия светоглед без съзнателното ни участие.
Аз лично нямам никакъв спомен за "начало". Всичко, което ми е известно, е че постепенно започнах да осъзнавам себе си и своя живот на около шест. Спомените ми от преди това са малко и далечни. Не си спомням, как е започнало всичко (от субективна гледна точка). Цялото интелектуално знание, което съм получил по време на детството си, е дошло от други хора. Разбира се, на по-късен етап съм стигал до много заключения чрез своя опит и чрез логически разсъждения, но основата за тях все пак е била първоначалното ми "програмиране".
Очевидно е, че човечеството още не е достигнало абсолютната истина. Това ни става пределно ясно, когато погледнем не само към разгорещените конфликти между различни системи от убеждения, но и към сравнително хаотичното състояние, в което се намира светът. Пълно е с глупави (интелектуално и духовно) хора, а официалните медии, образованието и всепризнатите авторитети изобщо не помагат. Имайки предвид масовото промиване на мозъци и фактът, че цялото ми програмиране "по подразбиране" идва от същата тази маса... на кого мога да се доверя?
В известен смисъл, нямам никаква представа. Не знам това, което не знам. Обаче знам, че съществувам в постоянна реалност и че мога да се доверя на личния си опит. Така че един добър вариант би бил да си избера отправна точка, да отворя ума си и да започна да изследвам реалността с погледа на новородено, задавайки си въпроси за всичко. И при това да изпробвам различни модели и да съдя по получените резултати.
Като основа избирам постоянното си субективно изживяване. Думата 'постоянно' тук е ключова. В края на краищата може да се окаже, че истината е необяснимо причудлива - в един момент съм себе си, в следващия съм извънземно на друга планета, после пък съм ято птици, които незнайно как летят през открития космос, и така нататък. Разбира се, всички тези примери са нищо в сравнение с това, колко странно и хаотично може да бъде всичко, но важна е идеята. Факт е, че това не е моето съзнателно изживяване. От сегашната ми гледна точка реалността изглежда доста стабилна. Например, бих могъл да се разходя навън и след няколко часа пак ще бъда в същия град. И така, именно тази стабилна гледна точка избирам като начало.
А сега да видим, с кое е лесно можем да се съгласим.
"Аз съществувам."
Това е очевидно. Да предположим, че не съществувам. Тогава какви са всички тези неща, които изживявам? Със сигурност нещо има. Това нещо съществува и аз го наблюдавам, а значи и аз съществувам.
"Имам постоянно изживяване."
"Не мога да изляза извън гледната си точка и да възприема цялата Абсолютна Истина."
"Искам полезен модел, който да предоставя постоянни резултати."
Като цяло - това е. Всичко останало е част от модела, на който избираме да се доверим - картата, която използваме, за да се ориентираме в живота.
Димитър Кръстев - великолепен автор и мой добър приятел - публикува една много удобна таблица, която е изключително полезна за отсяването на истината. Ето я и нея:
1)Логика - Твърдението трябва да бъде логично и да не съдържа противоречия.
2)Интуиция - Човек трябва да чувства, че твърдението е правилно. Ако не познавате интуицията си добре, засега можете да пропуснете тази стъпка.
3)Закономерности - Твърдението трябва да бъде съгласувано с вече доказаните закони на реалността. Ако това не е така, то или е погрешно, или сочи към нови открития.
4)Практика - Трябва да има практическо приложение, например да решава проблем. Предложението трябва действително да работи на практика.
Едно твърдение е вярно, само ако всички критерии са задоволени. В допълнение е нужно съвсем честно да проверим, дали нямаме филтри. Когато сме емоционално зависими към определено убеждение, може да се съпротивляваме, да не искаме да го пуснем и съответно да останем невежи за една по-ефективна система от убеждения.
Също така е нужно да се направи разлика между (сляпа) вяра и знание. Специално в този контекст първото означава по-скоро да се "надяваш", че нещо е вярно, докато второто идва в резултат от систематични наблюдения на даден феномен или от резултатите на дадена дейност.
Колкото и да се опитваме да се убедим в нещо с думи, никога няма да успеем напълно. Където има място за (сляпа) вяра, има място и за съмнения. Не че съмненията директно пречат на физиката. Просто когато сме изпълнени със съмнения, е много вероятно да сменим умствената си стратегия и да започнем да действаме (умствено и физически) против това, което искаме, много преди да се е проявило във физическата реалност. Именно затова доверието, идващо от знанието, е много важно при сътворяването.
Много от съмненията тук идват от неправилното разбиране на принципите. Хората имат смътна и повърхностна представа за Закона на Привличането - поиграват си малко с него и скоро го отхвърлят, защото не им носи резултатите, които са очаквали. Но както при всяко умение и тук е нужно време за правилното разбиране на основните принципи и съответното "презапояване" на умствените ни "вериги". Метапарадигмата на Субективната Реалност описва тези принципи ясно и елегантно.
Това означава ли, че научното описание на света е напълно погрешно? В никакъв случай. Да вярвате в подобно нещо би било майсторска самозаблуда. Модерната наука ни е дала много. Технологията улеснява живота ни по много чудесни начини и заслужава нашата признателност. Всъщност Метапарадигмата на Субективната Реалност се съчетава доста добре с настоящото ни разбиране за света. Тя го осъвършенства като описва това, което лежи отвъд него.
Проблемите се появяват, когато бъркаме науката със сиентизма. Сиентизмът е религия, която твърди, че всичко, което не е изучено, публикувано и официално одобрено от учените, е грешно. Най-голямото предположение, което сиентизмът прави, е че реалността е изначално материална/физическа. Също така се поддържа и убеждението, че науката вече разбира същността на реалността и единственото, което остава, е само да се допълнят подробностите.
Както при всяка религия и тук свободата на мисълта не се посреща добре. Всичко, което излиза извън удобните граници, се обявява за ненаучно (в най-добрия случай) от умни авторитети. За щастие този номер не минава на всички и много хора стават любопитни изследователи на вълната на еволюцията на човешкото съзнание.
А как да придобием увереността и ние да направим това? Както обича да казва Ричард Бандлър - 'Увереността идва от компетентността.' Джеси Елдър често споменава нещо подобно - 'Увереността идва от доказателствата.'
Следователно нашата цел е едновременно много добре да разберем Метапарадигмата на Субективната Реалност и в същото време да си докажем валидността й чрез внимателна практика.
Главната причина да искаме това, което искаме, е чувството, което ще изпитаме, когато го получим. Така че чувствата всъщност са много важно проявление. Първото упражнение е да наблюдавате, какви чувства предизвиква приложението на принципите у вас И също да следите, колко добре можете да предизвиквате желаното състояние (чувство) винаги, когато изберете.
Второто упражнение е да си купите красив дневник и да започнете да записвате всички положителти резултати, които получавате по време на практиката. Именно личният ви опит ще ви докаже валидността на този модел. След това можете уверено да заявите, че основавате доверието си в сътворяването, на личните си проучвания и експерименти.
Третата практика е по избор - тя е да се научите да сънувате осъзнато. Осъзнатите сънища са отлично поле за тренировки, тъй като там проявленията са мигновени. Много е възможно да достигнете до много дълбоки прозрения, докато изследвате съновния свят.
Следващият пост се фокусира върху Метапарадигмата на Субективната Реалност и как тя описва реалността.
Ето и някои полезни линкове:
'Осъзнато сънуване'
'Fundamental Assumptions of Science'
'Scientism'
'Skeptics'