Когато слънцето се почувства по пътешествие по източния хоризонт, Раода видя, че се втурва към спалнята на сина си. Сутрин посрещна kokokan петел от всички краища на селото, за да донесе влиянието на младата вдовица все повече изглежда неловко.
Защо не, посоката по посока на часовниковата стрелка почти насочи право към номер шест, но самото дете не се събуди от сън. Не само нервен, но бавно лицето на Раода изглежда толкова раздразнено, след като видя, че поведението на детето му не е както обикновено.
Удин бързо се събуди, вече е ден - каза Радоха след това в леглото на сина си. Или все още в света на съня си, думата беше пренебрегната от Удин.
Удин да се събудим, дори да закъснееш до училище - думите на Раода леко поклатиха тялото на сина си. Все пак, какъв свят на мечтите, въздействието на Удин не се събужда.
Снягът на удин все още звучеше толкова ясно в ушите на Раода, което го подтикваше все повече да ядосва. Възглавницата от дясната страна на тялото на сина му беше взета по-късно в пъкулканята към лицето на Удин заедно бавно.
"Udiiiin, събуди се". Не чуваше, но усещането, че ударът му се вдигна в лицето му, донесе Удин мигновено. Изглежда малко смешно за отговора на детето си носи влиянието на Раода усмивка изгонят негодуванието си на сина си.
- Ах, майка, безпокойте само съня на Удин - спонтанното поздравление на Удин видя, че майка й се усмихва горчиво на нея......
"Мечти, мечти. Сега имате бърз душ и не е време да ходите на училище ".
"Училище, училище отново. Удин мързелив да ходи на училище. Скучно - отвърна Удин, като отпусна глава на възглавницата. Какъв шок Раода, той не можеше да повярва, че синът му ще говори така.