Здравейте, реших и аз да участвам в предизвикателството свързано със закуската.
Моята история вероятно няма да ви се стори много впечатляваща, но тя е останала в съзнанието ми като един топъл спомен по отминалото време.
Като малък живеехме на село, едно такова истинско българско село с едно етажните къщи и с дворове по 2-3 декара, където се отглеждаше всичко Самото село е сформирано от две села, които са били на много близко разстояние едно от друго, като крайната дължина на селото тогава беше над 10 км. Гледаха се и много животни, много работа имаше покрай тях, но не тежеше на никого.
Един от най-впечатляващите ми спомени е свързан с храната, е може да не е било точно закуска, но си беше едно сладко, сладко похапване.
Когато бяхме малки с брат ми често бяхме изпращани да вземем хляб (добре де няколко, все пак сме Добруджанци и си похапваме стабилно) в повечето случаи поне 2. Пекарната не беше на много голямо разстояние до къщата, в която живеехме. Но всеки път успявахме още по пътя да омахаме повече от един хляб. Ама как да не го пробваш, той топъл, мекичък с такава една направо вълшебна коричка нараво ти намига "Изяж ме", и ти пробваш пробваш и докато се усетиш - хляба свършил. Та когато върнехме около половин хляб - разбира се останала само меката част от него, те ни връщаха да отидем да купим още.
Най-сладката ми закуска е била с такъв топъл селски хляб, намазана с масло или дори мас и червен пипер и малко сол, с добавка към него някой добре узрял домат и сирене. Друго нещо, което обичах като малък беше сурова пълнена пиперка с прясно сирене (не много солено) - беше адски вкусно.
Изминаха години, вече не съм дете, но все още тайно се надявам да намеря някъде където се прави такъв същия хляб който похапвах като малък. Иска ми се и моите синове да опитат това което за мен е било ежедневие.