Здравейте!
Включвам се в последния момент в предизвикателството "Закуската, която помня от детството си".
Имах щастливо и безгрижно детство, изпълнено с много игри и любов.
Бях дребно и слабо дете (сега пак съм дребно, ама вече не съм слабо 😄) и всяко лято родителите ми ме изпращаха до баба, която живееше в едно село, в полите на Родопите, край Асеновград. Там, да дишам чист въздух, да ям чиста домашна храна, че да дръпна малко на височина и да кача някой и друг килограм, че да заприличам и аз на човек -така казваше майка ми. 😀
Баба имаше златни ръце, готвеше толкова прости и обикновени неща, а вкусни, вкусни... пръстите да си оближеш. Сега осъзнавам колко любов е влагала, когато е приготвяла храната. Помня всяка нейна гозба, пилето с ориз, забулените яйца заляти с препържено домашно масълце, печените пържоли в печката на дърва, баниците и питите по една педя високи. Най-вероятно страстта ми към готвенето съм я наследила от нея.
За закуска баба най-често ми правеше мекици. Ставаше рано, замесваше тестото и ги изпържваше още преди да съм се събудила.
По онова време баща ми имаше пчели и в къщи винаги имахме мед. Та, мекиците ги обичах най-много с медът на татко.
Тази сутрин станах рано и замесих тесто, оставих го да втаса и изпържих мекици. Така го почувствах...исках да мина по стъпките на баба и да я усетя по-близо ...
За жалост и баба и татко вече ги няма, но оставиха скъп спомен в душата ми.
Силно се надявам, ако ме гледат от някъде да се гордеят с мен. 🙏
А вие нали разбрахте, мекици + мед + чист въздух, могат да не доведат до увеличаване на височината, но със сигурност ще доведат до покачване на теглото. 😉